Тръпка премина през тялото му при спомена за докосването ѝ и той отново я помириса. С всяко бавно вдишване улавяше повече от аромата ѝ, който като че ли достигаше до самата му душа. Собственическото му чувство беше силно. Беше грешно. Той беше повреден и това бе само още едно доказателство. Никой благоразумен мъж не би обмислял подобни неща.
Щеше да я освободи, когато хванат Бил. Нямаше друг вариант. Нещата между тях не бяха напреднали до точка, от която няма връщане. Не ѝ беше причинил болка, нещо, с което се гордееше и напрежението бавно се оттече от мускулите му. Лорън не беше негова. Просто трябваше често да си го припомня.
Глава 7
Лорън се събуди от звука на течаща вода и затварянето на вратата на душ кабината. Отвори очи и се обърна към празното място до нея. Рот беше под душа. Банята беше оставена отворена и тя можеше да го види как навежда глава под водната струя. Докато го гледаше как си мие косата, устните ѝ се извиха в усмивка.
Водена от желанието да се присъедини към него, тя седна, отметна одеялото, с което я беше покрил, и стана. Гледката на ръцете, сапунисващи гърдите му, я привлече по-близо. Беше вълнуващо да наблюдава как се втвърдяват зърната му. Дланите му се придвижиха надолу по плоския, твърд корем и в нея се зароди желание, когато мъжът насапуниса члена си. Отново беше възбуден, гледка, на която се наслаждаваше, и Лорън пристъпи в банята.
Рот се обърна, отвори очи и ѝ се усмихна през стъклената врата. Тя отвърна на усмивката, бързо използва тоалетната и реши да се присъедини към него, докато той изплакваше сапуна от късата си коса. Изглеждаше изненадан, когато влезе под душа при него. Отдръпна се, за да ѝ направи място, а очите му сякаш станаха по-тъмни.
— Не трябваше да идваш при мен.
Лорън се почувства унизена.
— О! Извинявай!
Извъртя се, блъсна вратата и опита да се измъкне от кабината. Чувствата ѝ бяха наранени. Предполагаше, че ще ѝ се зарадва. Очевидно бе сгрешила.
Сапунисана ръка се стрелна и я хвана за лакътя, преди да е успяла да избяга. Лорън се обърна и се вгледа в намръщеното му изражение.
— Имаш изразително лице, в което видях болка, като че ли съм те отхвърлил. Това не е вярно. Много лесно губя контрол сутрин, докато не се изкъпя и не хапна. Никога не си мисли, че не те искам, Лорън. Просто ми се струва, че не е безопасно за теб да си тук с мен, сега.
— Защо?
Той се поколеба.
— Бих могъл да те вдигна, да те облегна на стената и да те обладая. — Докато говореше, гласът му се задълбочи. — Имам нужда от повече време, след като се събудя, преди да се окажеш гола близо до мен. Достатъчно трудно ми беше да напусна леглото, когато тялото ти беше долепено до моето.
Тя се обърна с лице към него.
— Можем да правим и други неща освен секс. — Погледът ѝ се плъзна надолу по тялото му. — Позволи ми да те докосна.
Вида не отговори веднага, а само изръмжа. Звукът извика усмивка на устните ѝ и докато го гледаше, членът му се втвърди и удължи. Тя се приближи, за да вземе душ гела, отвори го и изсипа малко в шепата си. Обви длан около твърдата мъжественост, докато връщаше шишето на място. След това го обхвана с две ръце и приближи. Сключи устни около зърното му.
Той отново изръмжа. Вероятно преди звукът щеше да ѝ изкара ангелите, но вече не се страхуваше от Рот, защото знаеше, че колкото по-шумен става, толкова е по-възбуден. Той притисна гръб към плочките, изви бедра и ги раздалечи, давайки ѝ по-добър достъп. Тя отдели едната си ръка от тежкия ствол, за да я провре между краката му и нежно обхвана кадифената торбичка отдолу.
Гръдният му кош вибрираше срещу устните ѝ, когато засмука зърното му, притисна гърдите си към корема му и нежно прокара ноктите си по него. Рот си пое рязко въздух, силно изръмжа и я хвана за бедрата.
Не я отблъсна, а я привлече по-близо. Бавно люлееше бедра, докато тя галеше члена му, тялото му и местеше устни от едното зърно на другото. Вдигна поглед, за да го наблюдава във вихъра на страстта. Очите му бяха затворени, зъбите — оголени, а тилът му опираше в стената. Стенеше от удоволствие.
Тялото му оставаше напрегнато. Изглеждаше ѝ като еротична скулптура от плът и кръв. Близна зърното му и после прокара зъби по него. Изведнъж Вида тласна към Лорън толкова силно, че ако не я държеше, щеше да я събори на пода. Членът му набъбна в дланите ѝ и тя използва и двете си ръце, за да го обхване и да усили натиска върху него, знаейки, че той е на път да се взриви. Младата жена чу стенанието му точно когато топлите струи на неговото освобождаване обляха корема ѝ. Единственото движение на Рот беше повдигането на гърдите му от тежкото дишане.