Рот се отпусна, успокоен от думите му.
— Ще ги накараме да платят за това, което сториха на нашия вид.
— Да, ще го направим. — Шадоу го пусна.
Глава 1
— Наистина ли ще ядеш това нещо? — Лорън изкриви устни, докато се взираше ужасено в чинията на приятелката си. — С това червено по зеленото, изглежда сякаш някой е клал салатата.
Приятелката ѝ Аманда се засмя.
— Това е последната мода в диетите. Изглежда отвратително, но се предполага, че ще сваля 10 килограма за месец, ако го ям всеки ден.
Лорън пъхна кичур руса коса зад ухото си.
— Ще загубя толкова, ако само се опитам да сдъвча това нещо. Просто не бих го яла. — Тя въздъхна. — Знам всичко за диетите и мисля, че съм ги пробвала всичките. Повярвай ми, това няма да ти свърши работа. Единственият начин, по който аз мога да сваля няколко килограма, е като се наливам с вода и правя упражнения, докато не мога да си поема въздух.
— Ти трябва да свалиш около 10-12 килограма — нацупи се Аманда. — Аз трябва да сваля два пъти повече. Тази салата от спанак с лют сос би трябвало да свърши работа. Искам отново да имам фигура.
— И двете вече я имаме. — Лорън ѝ намигна. — Кръгът е фигура. Виж, омръзна ми да съм нещастна, защото задникът ми не влиза в същите дънки, които носех, когато бях на 14, и защото имам паласки. Обичам да ям и отказвам да гладувам. Гадно е да си гладен през цялото време. Тези диети само ме правят нещастна, гладна и депресирана. — Тя посочи бургера в чинията си и го побутна към приятелката си. — Хапни си! Знаеш, че наистина го искаш. Изяж едно картофче. Подкрепи се и се спаси от страданието. Ще се насладиш на моята храна много повече, отколкото на твоята.
— Никой не ме е канил на среща от два месеца, Лорън. Цели два месеца! Ти имаш големи цици, дълга коса и красиви сини очи, които са само в твоя полза. А и си ниска. Сладка си за мъжете дори с излишни килограми.
— Да. Мъжете просто разбиват вратата ми. — Тя изсумтя. — Сигурно не съм си вкъщи, когато го правят. А когато се върна от работа, те вече са си отишли. Трябва да са и опитни дърводелци, защото са невероятни при поправянето на всички щети, които са причинили.
— Миналата седмица един те попита дали ще излезеш с него. Беше сладък.
— Сладък? Приличаше ми на кукла с тази къдрава червена коса и една вежда.
— Поне някой те кани — въздъхна Аманда. — Аз харесвам мъжете, които приличат на кукли. Би могла да си го вземеш у дома и да го задържиш. Обзалагам се, че обича да се гушка.
Лорън поклати глава с отвращение.
— Представи си да го правиш с някой, който ти прилича на герой от детско филмче. Как ли пък не! Не исках да го водя вкъщи или да го задържам. Освен това беше доста странен. Има някакви смахнати отношения с майка си. Обади ми се пет пъти, за да ми каже, че синът ѝ е прекрасен човек, с който трябва да излизам. Страхувах се, че ще ме поканят на вечеря в някоя отдалечена къща на хълм, зад зловещ мотел.
— Забавно! — Аманда се поколеба, преди да пъхне един пържен картоф в устата си. — Все пак беше сладък във филма. Жалко, че беше убиец с нож. Искам да кажа, кое е по-добре? Наръгай голото момиче под душа или се опитай да я оправиш? — Тя извъртя очи. — Каква загуба!
— Тревожа се за теб — каза Лорън, като се усмихна, за да смекчи думите си.
Смях проблесна в кафявите очи.
— Не бих имала нищо против един психопат, ако ще ме наръга по секси начин с една определена част от тялото си.
— Ти си болна! — засмя се Лорън. — Ти…
Телефонът ѝ иззвъня. Тя простена и посегна към чантата си под стола. Един поглед към името на обаждащия се я накара да потръпне.
— Тук е Лорън. Какво става, Мел?
Лорън се вслуша в думите на шефката си и затвори очи.
— Тази вечер? Не може ли някой друг… — тя замълча. — Но аз съм по средата на вечерята с моя приятелка. Не мога да… — тя рязко млъкна и стисна зъби. — Но не можеш ли да отидеш ти, защото… — започваше да се ядосва. — Добре. Хубаво. Ще отида. Добре. Чао. — Лорън затвори, прибра телефона обратно в чантата и се изправи. Погледна приятелката си със съжаление. — Трябва да тръгвам.
— Ти сериозно ли? — Усмивката на Аманда се стопи. — Сега? Какво искаше твоята шефка-кучка?