— Искам те!
Вида изръмжа и хвана бедрата ѝ. Младата жена беше изненадана, когато я принуди да го пусне. Ръцете му събраха бедрата ѝ и членът му остана притиснат между тях.
— Хвани се за мен. Държиш ли се?
Тя уви още по-здраво ръце около врата му.
— Да.
Загледа се в очите ѝ и неочаквано тласна бедра нагоре. Не проникна в нея, но ако не я държеше толкова здраво, силата на тласъка му щеше да я събори. Тя изпъшка, а той изръмжа.
— Ще те взема по-силно. Разбираш ли? Щом веднъж съм в теб, ще бъда много груб. Твърде малка си отвътре. Ще ти причиня болка, а не искам.
— Бъди нежен. Ще го направим бавно.
Рот обърна глава настрани и затвори очи.
— Имам проблеми, които не разбираш. — Вида пристъпи назад и Лорън трябваше да си възвърне равновесието, когато бедрата му се изплъзнаха от захвата ѝ.
— Върви! — Пусна я, отвори вратата на душ кабината и нежно я бутна навън.
Зашеметена, младата жена се оказа от другата страна на стъклото. Рот затръшна вратата и обхвана члена си. Тя отстъпи. В обърканото си състояние едва успя да вземе хавлия, но не пропусна момента, когато Вида пусна вратата и взе сапуна.
Мастурбира пред нея — почти брутална демонстрация на сила и мускули, и това пробуди страха ѝ. Ако я вземеше толкова грубо, колкото сам се отнасяше към себе си, щеше да боли. Фактът, че него не го болеше, я замайваше и най-накрая тя се запрепъва към леглото в спалнята.
Шадоу погледна към Брас, а след това и към часовника си. Брас се намръщи, когато той го направи отново. Русият мъж въздъхна.
— Минава осем.
— Така е — кимна Брас.
— Да ги проверим ли? Обикновено Рот е тук в 6, когато пристига закуската. Храната им изстина.
Приятелят му поклати глава.
— Чух звуци, когато минах покрай стаята. Остави ги.
— Какви звуци? — Изви вежди Шадоу.
— Не я насилваше, ако това те тревожи — усмихна се Брас. — От звуците съдя, че със сигурност споделяха секс, но беше взаимно. Чух жената да стене името му.
— Не знам дали в момента трябва да съм много разтревожен, или много щастлив.
Брас се намръщи.
— Трябва да се радваме. Тя е привлекателна и те си прекарват добре.
— Заради Рот е. И двамата имаме причини да се тревожим.
Брас се поколеба.
— С хора преживяването е по-различно, но няма за какво да се тревожиш. Ние контролираме телата и силата си. Той ще бъде добре, както и тя.
— Никога не ти се е налагало да преживееш това, което ние сме преживяли. — Шадоу понижи глас. — Настроени сме срещу човешките жени. Гледката на телата им ни вбесява, понеже ни напомня какво ни е сторено. Сексът не е нещо желано, а срамно и болезнено. И двамата се страхуваме, че може да превъртим, ако споделяме секс с жена. Обсъждали сме го многократно.
— Съжалявам за това, което ви се е случило, но съм сигурен, че Рот е добре. Той е разумен мъж, настроен е покровителствено към нея и мисля, че тя го интересува.
— Голото ѝ тяло би могло да съживи спомените. Ти не си бил принуждаван да еякулираш, а машината не спира и боли. Членът ти остава твърд, защото сме създадени така и болката продължава с часове, само с кратки моменти на удоволствие, когато тялото ти е принудено да свърши. Използваха образи на човешки жени, за да ни държат твърди, както и с помощта на лекарства.
Брас леко пребледня.
— Бях забравил колко жестоко са постъпили с вас.
— Снощи Рот се страхуваше да я вземе в стаята си. Беше силно привлечен от нея.
— Тя е привлекателна.
— Нямаш представа. След като излезе да говориш с Венджънс, аз я помолих да си развърже косата. Рот изпусна чинията с храна.
Брас се засмя.
— Дълга и красива?
Шадоу кимна.
— Определено коса, през която мъжът би искал да прокара пръсти и да я разстеле по тялото си. Изглеждаше много мека.
Брас погледна часовника си.
— Ако не дойде скоро, ще тръгнем без него.
— Трябва да ги проверим, за да сме сигурни, че са добре.
— Звучаха ми добре. Може би нуждата му да я защитава, побеждава проблемите му. Не крещеше за помощ, когато викаше името му.
— Все пак се тревожа.
— Имай вяра в него. Аз имам.
Шадоу се поколеба.
— Винаги е бил по-силен от мен. Трябва да вярвам, че няма да я нарани. И без това ще тръгнем без него. Един от нас трябва да остане да я пази или ще трябва да разчитаме на хората от екипа да се погрижат за нея.
Брас почукваше с пръсти по масата.
— Надявах се да я вземем с нас. Исках да я използваме като примамка за Бил. Ще им дадем още време.