Лорън се беше свила на леглото, увита в хавлията, когато душът спря и Рот влезе в стаята с подобна хавлия около хълбоците. Потърси я с поглед, бавно приближи и коленичи на пода пред нея. Тъгата в погледа му късаше сърцето ѝ.
— Съжалявам! Уплаших те, нали?
— Не разбирам. Харесва ли ти болката? Това ли е?
— Не. — Мъжът погали с върховете на пръстите си опакото на дланта ѝ. — В Мерикъл ми направиха някои неща, заради които се страхувам, че ще те нараня. — Спря да я гали и стисна ръката ѝ. — Използваха образи на човешки жени, за да ми причинят болка. Страхувам се, че ще изгубя контрол, ако вляза в теб, защото те съчетаваха удоволствието с жестока болка. Все още не вярвам достатъчно в себе си, за да рискувам, защото може да изгубя способност да разграничавам преживяванията.
— Ти… ъмм… беше толкова груб с… ъмм… знаеш. — Бузите ѝ горяха.
— Имам висок праг на болка от дните, когато ме насилваха да им дам семето си.
Сълзи напълниха очите ѝ, но тя ги преглътна.
— Принуждавали са те да мастурбираш? Сега харесваш ли болката в секса? Това ли е? Чета много книги и знам, че някои хора имат такива нужди.
Меко ръмжене се разнесе от него.
— Не. Не искам болка за нито единия от нас. Просто се страхувам, че ако проникна в теб, ще бъде толкова хубаво, че ще загубя контрол. Ужасен съм, че ще те взема твърде грубо и няма да мога да спра.
Лорън се загледа дълбоко в очите му.
— Не вярвам в това.
— Случи се. Правили са отвратителни неща с мен.
— Имах предвид, че не вярвам, че ще бъдеш груб с мен и ще ме нараниш. Държиш се чудесно. Признавам, че сексуалният ми опит не е толкова голям, но ми се иска да можеше да се видиш по начина, по който те виждам аз.
— Дай ми време!
Чувството ѝ за хумор взе връх и тя се засмя.
— Не мога да си отида вкъщи, помниш ли? Имаме много време.
— Съжалявам, че си затворена с мен.
Тя стисна ръката му.
— Аз не съжалявам.
— Трябва да се облечем и да отидем да хапнем. И двамата сме гладни.
— Добре.
— Съжалявам!
— Няма проблем. — Тя говореше искрено. Имаше много неща, които не разбираше, но той беше изстрадала душа, преживяла дълбока емоционална и физическа болка, и очевидно реалният полов акт го плашеше. — Ще се справим с това.
Рот пусна ръката ѝ, изправи се и донесе дрехи и за двама им от дрешника си. Тя започваше да свиква да я вижда гола, не се поколеба, преди да пусне кърпата и да се напъха в анцуга, който ѝ даде. Беше твърде голям, но той използва ножа си, за да отреже част от крачолите и ръкавите и да освободи краката и ръцете ѝ.
— Това не е най-модерният ми вид.
Мъжът огледа тялото ѝ.
— На мен ми изглеждаш много привлекателна.
Това я накара да се усмихне.
— Благодаря ти!
И двамата използваха тоалетната и Рот настоя да среше косата ѝ. Седна на леглото с гръб към него, докато той нежно разресваше всички заплетени кичурчета. Беше приятно, малко твърде лично и ново преживяване за Лорън. Никой мъж не беше правил подобно нещо за нея, но ѝ хареса.
— Да вървим. — Той се изправи, остави четката и отиде до вратата.
Отвори я и махна на младата жена да излезе в коридора. Хвана я за ръка и остана до нея, докато стигнаха главната зала. Тя се поколеба, когато видя двама от мъжете от предишната вечер, седнали на масата. Венджънс не беше сред тях.
— Няма го — каза меко Рот, като че ли прочел мислите ѝ. — Рано тази сутрин беше изпратен обратно в Резервата.
Лорън почувства облекчение. Мъжете на масата ги наблюдаваха, докато се приближаваха към тях. Шадоу проговори пръв.
— Успахте се и пропуснахте закуската. Оставих чиниите ви в хладилника.
— Благодаря ти! — кимна Рот и съпроводи жената до един от столовете. — Ще ги стопля. Ти се отпусни. Наш гост си.
Тя погледна двамата мъже и откри, че Брас зяпа косата ѝ. Беше още мокра от душа. Не отмести очи от него, докато погледът му не срещна нейния.
— Красива коса. Предполагам, че когато е суха, е възхитителна.
— Благодаря! — усмихна му се тя.
— Как си днес? — привлече вниманието ѝ Шадоу.
— По-добре.
— Венджънс нарани ли те?
— Имам няколко синини, но съм добре. Рот каза, че вече го няма.
— Да — кимна Брас. — Хеликоптер и няколко от нашите хора дойдоха да го отведат у дома. Отново се извиняваме за онова, което се опита да ти причини. Забранено е да се насилва жена да ти стане половинка или да те приеме сексуално.
— Рот ми обясни разликата.
Шадоу премигна.
— Така ли?
— Бях любопитна и го попитах — кимна Лорън. — Не разбирах за какво говори Венджънс.