Шадоу погледна към Рот и после отново към нея.
— Чудя се как ли е станало на въпрос.
Брас поклати глава и двамата се намръщиха един на друг.
— Бихме искали да те помолим за услуга.
— От какво имате нужда?
— Бихме искали някой от нас да дойде с теб на работата ти, да видим дали можеш да разбереш къде е Бил — отговори ѝ Брас.
Лорън беше учудена от молбата.
— Имате намерение да го хванете, ако е на работа?
— Имаме право да го арестуваме за престъпленията му срещу Новите видове — увери я Брас. — Съмнявам се, че ще е там, но все пак има приятели в службата, нали? Може би те ще ти кажат къде е.
Лорън огледа черното им облекло.
— Предполагам, че бих могла да го направя, но един от вас ще трябва определено да се преоблече и да носи… — Огледа очите им. — Очила. В противен случай, ако Бил е там, веднага ще ви забележи. Черните дрехи привличат внимание, а и ако Бил е работил за Мерикъл, ще бъде нащрек, ако види Нов вид.
— Сигурни сме, че той е нашият човек. Вече мислихме за това. — Брас се поколеба. — Смятаме, че е най-добре Рот да дойде с теб и да се облече така, както ти кажеш. Може да се представи за твой клиент и да влезе в сградата с теб. Уместно ли е да заведеш клиент в офиса?
— Разбира се. Днес трябва да съм там в 10. — Тя огледа дрехите си. — Може ли първо да спрем до апартамента ми? Не мога да отида облечена така.
Брас сви рамене.
— Няма да бъде проблем. Какво трябва да облече Рот?
Въпросният мъж постави пред нея чиния с бъркани яйца, бекон и препечена филийка. Тя му се усмихна и взе вилицата. Погледна го, когато седна до нея, и забеляза, че в неговата чиния имаше две големи пържоли. Само това. Той не посегна към приборите.
— Не би искала да го гледаш как се храни — предложи меко Шадоу. — Предпочитаме месото си леко запечено отвън и сурово отвътре. По-лесно ни е да се храним с ръце, от колкото с прибори.
Лорън погледна към Шадоу, преди нарочно да се обърне с усмивка към Рот.
— Яж.
Мъжът сви рамене и се зае с храната си. Хвана с две ръце едната пържола и я захапа. Тъмните му очи срещнаха нейните, докато откъсваше парче от месото. Тя не беше ужасена, а доста любопитна. По чинията покапа кръв, а вътрешността на пържолата беше сурово, червено месо. Гледката изобщо не я отблъсна. Обърна се отново към Шадоу.
— Виждал ли си някога как се хранят деца? Аз имам голямо семейство. Поне вие не пъхате грахови зърна в ноздрите си, за да ги изстреляте от там след това.
Брас се засмя.
— Не. Не го правим.
Шадоу също се развесели.
— Правила ли си го като дете?
— Не — поклати глава тя. — Но обичах да се заяждам с братовчедите ми, като им казвах, че спагетите в чинията ми са червеи и ги изсмуквах най-демонстративно. Бях мъжкарана.
Брас ѝ се усмихна и попита:
— Какво трябва да облече Рот?
Нищо. Това беше първата ѝ мисъл, но не я каза гласно. Щеше да е страхотно, ако никога не облече и една дрешка, тъй като изглеждаше толкова добре гол.
— Хубави дънки и може би спортна блуза. Прилични обувки. Брокерите веднага забелязват подобни неща, за да преценят дали клиентът може да си позволи да купи жилище. По този начин опитваме да разграничим несериозните от сериозните купувачи.
— Какво значи „прилични обувки“? — попита Шадоу.
— Ежедневни обувки от естествена кожа ще свършат работа. Случайно да имате някакви?
— Не — вдигна широките си рамене Шадоу. — Имаме кубинки и маратонки.
— Кубинките ще станат. Бих могла да кажа на шефката си, че Рот е в службите на реда. Постоянно продаваме жилища на такива хора. Те имат добри доходи и винаги могат да вземат кредит. Предполагам, че няма откъде да намериш военна униформа, нали?
— Можем да го направим. — Брас се изправи и излезе от стаята.
Шадоу продължи да наблюдава Рот.
— Брас и аз имахме време да направим някои планове, докато ви чакахме.
Рот най-накрая вдигна поглед от чинията си, за да срещне този на приятеля си.
— Добре.
Двамата изглежда провеждаха някакъв вид състезание кой ще отмести поглед пръв, защото тишината в стаята се проточи. Лорън местеше очи от единия към другия, наблюдавайки как израженията им се променяха съвсем леко.
— Отново правите онова с мълчаливата комуникация.
Рот се обърна, намигна ѝ и отдаде вниманието си на пържолата.
— Яж бързо, Лорън — нареди ѝ меко Шадоу. — Скоро трябва да тръгваме, щом като ще се отбиваме и до твоя апартамент.
Младата жена зарови вилицата си в храната. Не беше много вкусно, но тя умираше от глад. Претоплените бъркани яйца имаха вкус на гума, беконът беше мазен, а филийката — леко клисава. Все пак си изяде всичко, защото не беше сигурна кога и къде щеше отново да има възможност да хапне. Мисълта Брент да бъде в службата, когато отидеха, не беше приятна. Рот и приятелите му щяха да го хванат и да я пуснат да си ходи. Нямаше да има причина да прекара повече време с Новия вид и тази възможност я депресираше.