Рот се извини и отиде да се преоблече, оставяйки я с Шадоу. Русокосият мъж изчака приятелят му да се скрие от поглед и заговори.
— Той те харесва.
Лорън знаеше за кого говори. За Рот.
— И аз го харесвам.
Сините очи на Вида бяха напрегнати и той се намръщи.
— Какво?
— Ние не сме като мъжете, които познаваш. Просто искам да го разбереш.
— Какво точно означава това?
— Просто те предупреждавам. Играеш си с огъня с Рот.
— Не си играя с нищо.
— Просто те предупреждавам — присви очи мъжът. — Той е много емоционален, а животът ни не е бил лек. — Изправи се. — Да вървим!
Глава 8
Лорън се изправи с намерението да попита Шадоу какво има предвид и защо я обвинява, че си играе с Рот, но той не ѝ даде тази възможност. Трябваше да подтичва, за да го настигне. Вида бързо прекоси стаята и спря пред асансьора, набра някакъв код на електронната клавиатура и вратите се отвориха.
— Няма ли да изчакаме Брас и Рот?
— Те са вече горе или скоро ще бъдат. Това не е единственият асансьор.
— Нямам ключове за апартамента си. Останаха в чантата ми.
— Колата и вещите ти са горе. Преместихме ги снощи. Чантата ти е в колата.
— Някой е карал колата ми?
Шадоу кимна, пристъпи в асансьора и натисна бутона. Лорън го последва, преди вратите да се затворят.
— Да. Нямаше как да я оставим на паркинга и с това да привлечем ненужно внимание. Не бяхме сигурни дали си приятелката на Бил, или не. Искахме всичко да изглежда наред, ако той изпратеше някой да те потърси. Би било подозрително, ако откриеше колата ти там.
Младата жена не можеше да оспори логиката им.
— Разбирам.
— Знаем какво правим. — Вида се усмихна. — Това не е първото ни разследване и залавяне.
— Не знаехте, че не съм приятелката на Брент. Извинявай — на Бил. Мислехте, че спя с този кретен. Не се обиждай, но много грешахте по този въпрос.
Той сви рамене.
— Ти се появи вместо него и миришеше на парфюма, който обикновено подарява на любовниците си. Докато се опитвахме да го открием, разпитахме много от бившите му.
— Има още жени заключени тук долу? — попита тя, шокирана.
— Знаехме, че вече е зарязал жените, с които говорихме — поклати глава мъжът. — Всички те са подали оплаквания за кражба срещу него и така успяхме да го проследим. Използва техните пари, за да поддържа стандарта си на живот и напоследък жертвите му бяха само от този район. Използвахме снимки, които те са успели да му направят, сравнихме ги с издадените шофьорски книжки и така разбрахме фалшивото му име.
— Той е и крадец? Какво нищожество!
— Той е лош мъж — въздъхна Шадоу. — Казахме на онези жени, че се е самоотлъчил от армията, когато е бил млад, и заради това може да прекара много години в затвора. Те изгаряха от желание да ни помогнат да го заловим. Много от тях се радваха, че го издирваме.
— Обзалагам се, че е така. Определено би спечелил наградата „Мерзавец на десетилетието“.
Вида я зяпна с доста смешно изражение на лицето, когато вратите на асансьора се отвориха.
— Има подобна награда?
— Не — засмя се младата жена. — Това е само израз, но в случая е доста подходящ. Той би спечелил, нали? Познавам го само от три месеца и знам, че не бих го съжалила и за секунда, ако бъде заключен за известно време. Човекът е първокласно нищожество.
— Това казаха и онези жени. Имаха и още няколко епитети по негов адрес, но никой от тях не беше ласкателен.
— Мога да си представя.
След като ѝ даде знак да мине пред него, Шадоу излезе в слабо осветен паркинг с бетонни стени. Колата ѝ беше отдалечена от асансьора и на паркоместата преди нея имаше около дузина черни джипове.
— Не сме повредили колата ти.
Вратите на асансьора се затвориха, а тя все още не виждаше Рот наоколо. Започна да се изнервя, че е сама с Шадоу. Знаеше, че с Рот са близки, но след случилото се с Венджънс имаше доверие единствено на Рот. Шофьорската врата на един от джиповете се отвори и от нея излезе облечен изцяло в черно мъж. Приближи ги бързо, с поглед, вперен в Лорън.
Младата жена се напрегна, но бързо разбра, че е човек, тъй като не носеше слънчеви очила и чертите на лицето му се виждаха ясно. Имаше кестенява коса, кафяви очи и телосложение близко до това на Видовете, но бе с няколко сантиметра по-нисък. Униформата му беше същата като на Брас и Шадоу.