Рот

— Коя е жената? — обърна се непознатият към придружителя ѝ.

— Помага ни да заловим целта.

Мъжът се усмихна и ѝ подаде ръка.

— Аз съм Браян. Как си?

Тя отвърна на ръкостискането.

— Аз съм Лорън. Добре съм.

Вратите на асансьора се отвориха и тя се обърна да види кой е дошъл. Бяха Рот и Брас. Брас беше облечен в черно, подобно на Браян и Шадоу, но Рот беше в зелена униформа. Изведнъж той изръмжа и се спусна към нея.

Ахна, когато я хвана през кръста, повдигна я и я завъртя така, че той да остане между нея и Браян. Още едно ръмжене прозвуча от него, докато я пускаше да стъпи на земята, но задържа ръката си около талията ѝ. Извъртя се, за да може да го погледне, но той продължи да гледа страховито другия мъж.

Браян отстъпи назад с вдигнати ръце.

— Какво става?

— Докосна я и стоеше твърде близо до жената — въздъхна Шадоу. — Рот е настроен твърде защитнически към нея.

Младият мъж се отдалечи още малко от ядосания Вид.

— Съжалявам, човече! Не знаех, че това ще те разстрои. Просто се запознавахме. Това е нормално човешко действие.

— Не я доближавай! — предупреди го Рот. — Ясно ли е, Браян?

— Напълно, сър!

Рот се отпусна.

— Знаеш, че се казвам Рот, не ме наричай сър.

— Извинявай! — кимна мъжът. — Просто вие командвате, когато работя с вас. Вашият чин е по-висок. „Сър“ е стандартното ми обръщение към водача на екипа. По този начин сме свикнали с Тим. — Той замълча. — Какъв е планът за днес?

Брас пристъпи напред и пое контрола.

— Откарваме жената до нейния апартамент, за да се преоблече. После ще заведе Рот до работното място на нашата цел, докато ние ги наблюдаваме от далеч. Жената ще говори с колегите на Бил и ще опита да открие къде е той.

Браян кимна.

— Добре. — Погледна към Лорън. — Мислиш ли, че ще говорят с теб?

Тя кимна.

— Би трябвало. И аз работя там.

Очите на Браян се разшириха от изненадата.

— Ами, добре. Готови ли сте да тръгваме? Предполагам, че ще карам аз, тъй като познавам района.

— Да — въздъхна Шадоу. — Да тръгваме.

Рот бавно свали ръката си от талията на Лорън, но бързо стисна дланта ѝ в своята. Тя забеляза, че все още изглеждаше малко разстроен заради ръкостискането ѝ с Браян и се зачуди дали това не е забранено при Видовете. Може би според тях беше грубо да докосваш непознат мъж. Не беше сигурна в причината за действията му, но реши да не го прави повече. Рот я заведе до джипа и отвори задната врата.

— Влизай! Ще седиш по средата.

— Ами чантата и ключовете ми? Трябват ми.

— В мен са — извика Шадоу, забързан да се присъедини към тях.

Лорън се плъзна в средата на седалката, а Рот се качи до нея. Шадоу седна от другата ѝ страна, а Брас и Браян се настаниха отпред. Всички си сложиха коланите и тя последва примера им.

Видовете си сложиха тъмни очила, още преди Браян да е запалил колата, а Брас сложи и шапка. Движението му привлече вниманието ѝ към главата му, където забеляза стегната плитка. Изви въпросително вежди, но не посмя да попита защо неговата коса е дълга, а на другите — не.

Рот внимаваше да не я докосва и с всеки изминат километър ставаше ясно, че го прави нарочно. Дори се накланяше в противоположната посока, когато колата завиваше. Тя разгледа лицето му, намрази слънчевите очила, задето скриваха очите му и се наведе към него, докато не го принуди да я погледне.

— Ядосан ли си ми?

— Не. Приготвям се за мисията. Искам да предвидя всички възможни ситуации и да реша как да действам.

— Добре. — Тя не беше сигурна какво точно означава това, но вероятно беше някаква мъжка работа.

Шадоу се засмя.

— Всички ние го правим. Това е твоят свят, не нашият. Всичко е странно за нас и искаме да сме сигурни, че реакциите ни ще бъдат възможно най-нормални.

Тя можеше да разбере колко не на място биха се чувствали в нейния свят. Беше чела за Хоумленд и Резервата — огромните територии, приютили Новите видове и управлявани от НСО. Там те имаха собствен, затворен свят, но освен малките късчета информация в пресата, нищо повече не бе известно. Не се знаеше кое е вярно и кое не.

Любопитството ѝ се събуди.

— Какво е там, откъдето идвате?

— Аз живях в Резервата почти месец, преди да приема тази задача. И двамата с Рот решихме, че е по-добре да прекараме времето си в залавяне на нашите врагове, отколкото да се учим как да играем спортни игри. Резервата е огромна, залесена територия с не много сгради. Има хотел, наскоро отвориха и кино и има и бар, където се провеждат всички големи мероприятия. Не харесваме алкохола, но много от нас обичат да танцуват. Това е хубаво място за живеене.