Рот изръмжа и се обърна към жената, ядосано стисна устни и изгледа предупредително всеки един от мъжете.
— Ще нараня всеки, който я докосне!
Шадоу почти се усмихна.
— Спокойно, приятел! Тя не би оцеляла, ако четирима от нас я вземат едновременно, а и ние не обичаме да споделяме.
— Ами, добре. Отивам да се преоблека, за да може да се захващаме за работа. Чувствайте се като у дома си. — Лорън се обърна и тръгна по коридора.
Рот я последва. Присъствието му беше нещо, което не можеше да пренебрегне, и двамата спряха в спалнята ѝ. Тя наблюдаваше лицето му, докато разглеждаше стаята ѝ. Наистина мразеше тъмните очила, които скриваха очите му, защото беше любопитна какво мисли за голямото ѝ легло с балдахин и женственото обзавеждане на стаята. Беше много по-различно от онова, с което бе свикнал, ако се съдеше по неговата спалня.
Котаракът ѝ скочи на леглото и ги стресна. Рот бързо изтласка Лорън към стената.
Животното погледна към мъжа и настръхна, изви гръб и изсъска. Рот леко се наведе, изръмжа и показа собствените си зъби. Лорън беше зашеметена от конфликта между домашния ѝ любимец и Новия вид.
— Рот?
— Не мърдай! — прошепна той и посегна към оръжието си.
— Не! — Жената избута ръката му, която я държеше прикована към стената, заобиколи го и застана между него и леглото, като междувременно бутна пистолета му надолу. — Това е котаракът ми! Не стреляй по него!
Мъжът вдигна рязко глава.
— Какво?
— Това е Тайгър. Той е моят котарак. Моят домашен любимец.
Тайгър отново изсъска иззад нея, но тя не го погледна, твърде разтревожена, че мъжът ще го застреля. Рот бавно прибра пистолета в кобура на кръста си и се намръщи.
— Това е твоят домашен любимец? Не е някое диво животно, което е успяло да се вмъкне в дома ти?
— Знам, че може би има нужда от подстрижка, но не е див. Разхожда се свободно, понеже мразя онези малки клетки, но да, той е моят домашен любимец.
Вида се отпусна, стегнатите мускули под дланта ѝ леко омекнаха и Рот отново вдигна поглед.
— Той не изглежда много дружелюбен.
Тя погледна към котарака.
— Обикновено не е такъв. Спри, Тайгър! Лошо коте! Спри да съскаш на Рот!
Животното скочи от леглото, избяга през отворената врата и Лорън се засмя на абсурдността на ситуацията.
— Да разбирам ли, че не харесваш котки?
— Не харесвам котки, които са твърде малки и не говорят.
Чу се силно ръмжене и звук от счупване на стъкло. Лорън прокле и бързо заобиколи Рот, за да отиде в дневната. Тайгър измяука силно и звукът беше последван от дълбоко, страшно ръмжене. Младата жена спря в коридора, където Брас и Шадоу бяха приклещили котарака в ъгъла. Горкото ужасено коте беше извадило ноктите си, козината му беше настръхнала и съскаше срещу непознатите.
— Спрете! — Лорън се хвърли между животното и мъжете.
— Какво е това? — изръмжа Шадоу.
Браян се засмя.
— Те са от кучешкия вид. Кучетата и котките не се разбират добре. Трябваше да ги предупредиш, че имаш такова животно.
— Това не е диво животно, което е влязло в дома ти? — Брас спря да ръмжи и се изправи.
Лорън се обърна и падна на колене.
— Не. Ела тук, Тайгър! Всичко е наред. Те не искаха да те изплашат. Ела тук, бебчо! Ела тук, Тайгър!
— Тайгър? — засмя се Брас. — Кръстила си го Тайгър? Имам приятел с такова име. Нямам търпение да му разкажа.
Лорън гушна треперещото животинче и го прикри с тялото си от мъжете в дневната. Тръгна обратно по коридора, като се движеше така, че котаракът да не може да ги вижда. Рот стоеше в края на леглото ѝ. Тя отиде в банята и остави там любимеца си, като затвори вратата след себе си, така че да не може той да избяга обратно.
— Спиш тук? — Рот се обърна, за да я погледне.
— Да.
Той отиде отстрани на леглото и я шокира, като отметна завивките с един замах. Тя стоеше онемяла, докато той се наведе, притисна нос към чаршафите и вдиша шумно. Изправи се и се усмихна, след което отново оправи завивките.
— Какво правиш? — Беше странно, но нямаше да му го каже.
— Подушвам само теб и котарака. Никой друг не е спал тук.
— Живея сама — ядоса се тя. — Казах ти, че не съм излизала на среща отдавна и не съм те лъгала. Казах ти истината! Не беше необходимо да правиш това, за да ме провериш.
Мъжът бързо приближи и я погали по лицето.
— Съжалявам! Просто бях любопитен. Вярвам ти! — Отпусна ръка. — Трябва да се приготвяш. Животното добре ли е в банята? Няма да му ръмжа. Бях изненадан и мислех, че ще те нападне.