— Добре е. Той обича да се разхожда и вътре, и вън, и понеже нямам специална вратичка за него, държа прозореца в банята отворен. Вероятно вече е излязъл след начина, по който ти и приятелите ти го уплашихте.
— Съжалявам!
— Трябваше да ти кажа, че имам домашен любимец. — Лорън сви рамене. — Предполагам, че няма много такива в обкръжението ти.
— Не и малки домашни котки.
Лорън остави репликата без коментар. Той искаше тя да се приготвя за работа, а екипът чакаше в дневната ѝ. Обърна се към гардероба и взе дрехите си от закачалката. Тайгър го нямаше, когато влезе в банята. Затвори вратата, докато се преобличаше, изми лицето си и бързо нанесе лек грим. Когато се върна в спалнята, Рот разглеждаше нещата върху тоалетката ѝ.
— Вдигнала си косата си на кок — изръмжа. — Повече ми харесва, когато е пусната.
— Трябва да я прибирам така за работа, за да изглеждам по-професионално. Твърде е къдрава и се заплита, ако не е събрана. — Наведе се до вратата и обу чифт обувки с ниски токчета. — Готова съм.
Вида бавно я приближи. Начинът, по който се движеше, още веднъж ѝ припомни, че не бе съвсем човек, а и беше някак секси. Все още ѝ се искаше да може да вижда очите му. Спря на сантиметри от нея.
— Изглеждаш добре, но те предпочитам гола.
Сърцето ѝ ускори ритъма си, а бузите ѝ поруменяха. Не можеше да се стърпи и плъзна поглед надолу и нагоре по тялото му. Изглеждаше секси във военната униформа. Дрехите подчертаваха телосложението му, но искаше да бъде честна.
— Аз също предпочитам да си гол и определено без тези очила. Мразя, когато не мога да виждам очите ти.
Рот ги свали. Дълбоките му кафяви очи бяха потъмнели от желание и това незабавно сгорещи кръвта ѝ. Приближи се до нея и сърцето ѝ препусна лудо.
— Трябва да тръгваме — каза Шадоу от вратата.
Рот се напрегна и сложи обратно очилата. На Лорън ѝ се прииска да изругае. Беше почти сигурна, че Рот щеше да я целуне, но моментът беше провален. Обърна се, за да изгледа злобно Шадоу, но той вече вървеше надолу по коридора.
Младата жена се завъртя и без да погледне към Рот, последва приятеля му към дневната. Двамата Видове се обърнаха към нея. Искаше ѝ се да може да види очите им, но предположи, че оглеждат облеклото ѝ. Браян беше единственият без омразните очила и той открито се усмихна като я огледа от горе до долу.
— Издокарала си се, Лорън — намигна ѝ. — Ти си привлекателна жена.
Рот изръмжа на крачка зад нея.
— Изобщо не се е издокарала. Смени си дрехите, вдигна си косата и сложи някакви неща по лицето си. Не я гледай така!
Усмивката на Браян се стопи и той отправи разтревожен поглед към Брас.
— Той доста ми ръмжи.
— Не са били свободни толкова дълго, колкото повечето от нас — кимна Брас. — Той е настроен защитнически към жената и трябва незабавно да спреш да флиртуваш с нея. За втори път те предупреждава и трябва много да внимаваш да не прекрачиш границата на търпението му. Ще те нападне.
Браян пребледня и отстъпи няколко крачки назад, с поглед, съсредоточен в Рот.
— Разбрах. Няма да говоря с нея и дори да я поглеждам, щом казваш.
— Добре. — Рот я хвана за ръката. — Да вървим.
Господин Адамс беше все още отвън, когато излизаха, и Лорън специално отдели време, за да му помаха. Да, помисли си, съседите ще говорят за мен тази вечер.
Рот ѝ помогна да се качи в джипа. Пътят до работата ѝ отнемаше само пет минути и Брас ги използва, за да поговори с Рот.
— Без ръмжене! Ти си човек. Запомни го! — Брас се обърна към Лорън. — Можем да чуем всичко, което става около него. Има микрофон. Просто се дръж нормално, когато питаш колегите си дали са се виждали, или говорили с Бил. Разбери дали знаят къде е той.
— Ясно. — Звучеше ѝ лесно.
Двамата с Рот слязоха от автомобила, след като Браян паркира на половин пресечка преди офиса ѝ.
— Нека те наречем Пол Уилямс, става ли? — обърна се тя към Рот.
— Името ми е Пол Уилямс — кимна той.
— Искаш да си купиш апартамент с две спални. Имам купища такива оферти, а и точно те са в ценовия диапазон, който един военен може да си позволи. Тъй като нямаш халка, си ерген. Сигурна съм, че никой няма да говори с теб, но е хубаво да натъкмим нещата.
— Да натъкмим? — изви вежди Вида.
— Това е израз, който означава… ами… да се придържаме към твоята шибана легенда.
— Защо просто не каза така? — усмихна се Рот.
Тя отвърна на усмивката му.
— Ох, опитвам се да не ругая пред теб. Не е прилично.
Изражението му стана сериозно.
— Не ме интересува дали говориш прилично, или не. Харесвам те.