Почувства как кръвта ѝ се сгорещява от думите му.
— Да вървим!
Глава 9
Лорън се опитваше да се пребори с нервността си, докато отваряше вратата на офиса за Рот. Той искаше да мине пред нея и да ѝ отвори, но тя поклати отрицателно глава.
— Ти си клиент. Предполага се, че аз трябва да те впечатля, а не ти — мен. Оценявам жеста, но сега не е моментът да бъдеш кавалер.
Новият вид не каза нищо, когато влезе вътре. Лорън се усмихна на Ким, момичето на рецепцията, като се надяваше изражението ѝ да не изглежда изкуствено. Сърцето ѝ препускаше, тя не искаше да провали Рот и екипа му, залавянето на Бил беше важно за тях.
— Здравей, Ким! Това е господин Уилямс. Отиваме в кабинета ми, за да му покажа няколко оферти за апартаменти. Кой друг е тук?
— Мел беше тук, когато пристигнах. Джон Би и Джон Ти също са тук, а Джина преживява нервен срив в офиса си с някакъв банкер, който не дава заем на клиентите ѝ. — Ким ѝ намигна. — Избягвай я. Бясна е.
— Благодаря за предупреждението! — Лорън тръгна към кабинета си, но после спря. — Оу, снощи Мел ме помоли да покажа на клиент един от имотите на Брент. Клиентът е заинтересован, но зададе някои въпроси, на които не можах да отговоря. Има някакви ужасни, огромни контейнери в онзи склад и той искаше да знае дали остават, или не. Брент ще идва ли днес?
— Не знам. Мога да позвъня, ако искаш, и да го попитам.
— Би било страхотно. Клиентът имаше и други въпроси, така че ако Брент ти се обади, моля те, прехвърли го към моя офис. Човекът наистина има интерес към имота.
Жената ѝ кимна и посегна към телефона. Лорън се усмихна на Рот и го поведе през приемната към по-голямо помещение. Забеляза Джон Ти на едно от бюрата и го доближи.
— Ако обичате, бихте ли ме изчакали тук, господин Уилямс? Веднага идвам. — Посочи на Рот един от столовете близо до бюрото на Джон Ти.
Новият вид седна, а тя се съсредоточи върху колегата си, за когото знаеше, че е близък с Брент. Двамата обикаляха заедно баровете и Лорън предположи, че вероятно той е най-добрия ѝ шанс да намери чудовището, което Рот искаше да залови.
— Добро утро, Джон! Снощи Мел ми се обади да покажа един от имотите на Брент. Купувачът е заинтересован, но имаше някои въпроси, на които не можах да отговоря. Знаеш ли къде е той? Клиентът искаше склада, но не беше очарован да намери там някакви огромни контейнери. Не знам дали продавачът ще ги махне, или не, след като финализираме сделката.
— Снощи след работа някой му се обади и той излетя от тук като куршум. — Джон сви рамене, без да вдига поглед от компютъра. — Оттогава не съм го чувал, а снощи трябваше да дойде в Бъгъл.
— Какво е това?
— Нашият любим стриптийз бар — усмихна се той. — Ходим там няколко пъти седмично.
Лорън опита да изглежда незаинтересована.
— О! Ами добре, ако се чуете, ще му предадеш ли да ми се обади?
— Разбира се. — Взе мобилния си и се обърна със стола. Когато забеляза Рот, се стресна и изпусна телефона на бюрото. Намери го пипнешком, преди да насочи вниманието си отново към компютърния екран и измърмори. — Веднага ще му се обадя.
Лорън се обърна с усмивка към Рот.
— От тук, господин Уилямс. Нека Ви покажа имотите.
— Лорън!
Лорън подскочи стреснато и се обърна към Мел, която стоеше на вратата на офиса си и гледаше странно към Рот.
— Здравей, Мел! Това е господин Уилямс, който иска да си купи жилище.
Мел се усмихна, но изражението ѝ изглеждаше престорено.
— Може ли да поговорим за момент?
Лорън кимна и с жест покани Рот към отворена врата близо до рецепцията.
— Това е офисът ми. Моля, почакайте ме там, ще дойда след секунда.
След което отиде при шефката си, чудейки се дали няма да ѝ създаде проблеми за това, че предишната вечер беше опитала да спори с нея за показването на онзи склад.
— Какво става, Мел?
Тя изчака, докато Лорън затвори вратата, и заговори.
— Кой е той? — почти прошепна.
— Това е господин Уилямс. Току-що се е преместил в района и възнамерява да се установи тук за постоянно.
Няколко секунди Мел хапеше долната си устна и след това се намръщи.
— Обадил ти се е, за да си уговорите среща?
Младата жена кимна, надявайки се шефката ѝ да не се опита да я прецака и да открадне клиента ѝ. Нямаше да ѝ е за първи път. Разбира се, Мел не знаеше, че в действителност Рот не е никакъв клиент и тя се тревожеше какво би могло да се случи, ако началничката ѝ поискаше лично да му покаже някои имоти.
— Как мина огледа снощи? — смени темата Мел.
Успявайки да скрие облекчението си, Лорън отговори спокойно.