— Добре. Господин Хърбърт е заинтересован от имота, но там има някакви големи контейнери, които той не желае. Попита ме за тях, но тъй като това не е мой обект, не знаех дали ще бъдат махнати преди продажбата. Искаше да говори с Брент.
— Ще му предам. — Мел я изгледа продължително. — Добре. Отиди да провериш какво можеш да предложиш на господин Уилямс, но имай предвид, че свиквам среща на персонала след половин час. Може да му предложиш кафе, докато те чака. Няма да продължи дълго. — Погледна часовника си. — В офиса ми, след половин час и е задължително. Можеш да му показваш имотите, които го интересуват след това.
— Всичко наред ли е? Обикновено не провеждаме срещи, когато има клиенти тук.
Устните на шефката ѝ се извиха в усмивка.
— Всичко е наред, Лорън. Имаме проблеми с хазяина относно паркирането и обещах, че ще говоря със служителите си. Човекът е трън в задника, но не искаме да прекрати договора ни за наем. Няма да ни отнеме повече от няколко минути. Искам всички да присъстват, за да не се чувства някой лично порицан, но и двете знаем кои са двамата виновници. Джон Ти и Джон Би знаят, че не трябва да паркират на алеята. Другите наематели се оплакват.
— Добре. — Лорън излезе от офиса на Мел, върна се в своя и се усмихна на Рот. Седна на бюрото си, погледна към отворената врата и прошепна. — Ще бъдем тук поне половин час. Шефката ми свиква среща, за която каза, че е задължителна. Това би трябвало да означава, че и той ще присъства. Може да дойде всеки момент.
— Чухте ли това? — Изглежда някой му отговори в слушалката и той кимна на Лорън, като също прошепна. — Чули са.
— Ще ти покажа някои имоти, докато чакаме. Просто ще се преструваме, че ги разглеждаме, за да минава времето.
Тя го накара да приближи стола си към нейния, така че да могат и двамата да виждат екрана на компютъра ѝ.
— Докато гледаме апартаментите, ще можем да виждаме кой влиза. Никога не ми омръзва да гледам тези оферти. Някои от тях са доста привлекателни.
— Харесват ми извитите стълби и голямата вана. — Новият вид посочи към монитора, а с другата си ръка погали бедрото ѝ, преди да се отпусне назад в стола си.
Бяха разгледали няколко оферти, когато петнадесет минути по-късно телефонът на Лорън звънна.
— Лорън Хендерсън.
— Здравей, Лорън! Брент е.
Погледът ѝ се насочи към Рот.
— Здравей, Брент!
Вида се напрегна и се приведе по-близо. Лорън извъртя слушалката, надявайки се, че той ще може да чуе разговора.
— Разбрах, че си ме търсила.
— Да. Снощи трябваше да покажа един склад от твоите. Човекът прояви интерес, но не иска контейнерите. Имаше и въпроси за покрива и… всъщност знаеш как е, но аз не можах да му отговоря. Поиска да разбера отговорите и да се срещнем днес.
Погледна към Рот, чакайки инструкции какво друго да каже. Той кимна и прошепна „в склада по обяд“.
— Иска да се срещнем в склада днес по обяд, за да може да го разгледа и на светло. Казах му, че ще опитам да уредя да се види с теб, понеже имотът е твой и можеш да отговориш на всичките му въпроси. Изглежда наистина заинтересован.
Брент се засмя.
— Страхотно! Ще се срещна с него. Благодаря ти, Лорън! Знам, че не се разбираме, но беше мило от твоя страна да ми се обадиш. Лесно можеше да ме прескочиш.
— Това е твой имот, Брент. Някой ден и на мен може да ми се наложи да отсъствам и ти да показваш мой имот. Бих се надявала да ми върнеш услугата. — Въздържа се да не изсумти. Човекът нямаше да се поколебае да ѝ открадне сделката.
— Благодаря! Ще се срещна с клиента по обяд. — Той затвори.
Лорън се усмихна на Рот, щастлива, че успя да му помогне. Брент беше лош човек, който трябваше да бъде арестуван. Бил, поправи се тя. Той беше бивш служител на Мерикъл, наранявал хора като Рот, а това направо я вбесяваше.
Вида ѝ се усмихна и снижи глас.
— Той ще отиде в склада по обяд.
Изведнъж младата жена си даде сметка колко близо беше до това да загуби Рот.
— Ами, какво следва оттук нататък? — Погледът ѝ беше съсредоточен върху слънчевите му очила. Шепнеше, с надеждата, че болката, която чувстваше, няма да проличи в гласа ѝ. — Това ли е моментът, в който се връщаш към живота си, а аз — към моя?
— Все още не сме го заловили. Ще дойдеш с мен.
Тя мълчаливо си призна, че не е готова да се сбогува с него. Той се наведе към нея, а ръката му се плъзна бавно под полата, галейки бедрото ѝ. Бюрото ги скриваше от минаващите покрай офиса ѝ. Лорън се вгледа в омразните очила, знаеше, че той я наблюдава и усети желанието, което искреше между тях.