Реши да му каже истината. Че ще ѝ липсва и се надява да се видят отново след залавянето на Бил.
— Аз…
— Лорън?
Тя подскочи, стресната от гласа на приятелката си. Рот издърпа ръката си изпод полата ѝ, тъкмо когато Аманда влезе в офиса. Другата жена ококори очи и облиза устни, когато видя мъжа.
— С клиент съм, Аманда. Господин Уилямс, това е най-добрата ми приятелка Аманда Дейвис. — Поколеба се, отправяйки възмутен поглед към неочакваната посетителка. — В момента не е удобно. Ще ти се обадя по-късно.
Аманда не си тръгна, вместо това изпъчи гърди.
— Здравейте, господин Уилямс!
Лорън стисна зъби. Приятелката ѝ оглеждаше тялото на Рот, както умиращ от глад гледа пържола.
— Моля Ви, кажете ми, че не сте обвързан! — Аманда седна на стола до вратата, кръстоса крака и се настани удобно.
— Така е, не съм — усмихна се Рот.
Тя погледна нагоре към тавана.
— Има Господ! — После се засмя и запърха с мигли. — Аз също не съм обвързана. Но търся.
Рот задържа усмивката на лицето си.
— Добре.
— Аманда — каза Лорън напрегнато, — господин Уилямс е клиент. Какво правиш тук толкова рано?
— Беше ми скучно и реших да дойда да те попитам дали би искала да вечеряш с мен преди филма довечера.
— Заета съм. В интерес на истината, ще трябва да отложим плановете си за кино. Ще отидем утре. — Аманда се нацупи. — Показвам апартаменти на господин Уилямс.
Приятелката ѝ се усмихна.
— И аз имам апартамент за показване. Моят. — Намигна на Рот. — Мисля, че особено ще те заинтересува спалнята ми.
— Аманда — предупреди я Лорън, — спри!
Пренебрегвайки приятелката си, Аманда продължи.
— Искаш ли да дойдеш с мен и да видиш спалнята ми, красавецо? Защо да си купуваш жилище, когато можеш направо да се преместиш при мен? Мисля, че ще ти хареса. Тренираш доста, нали?
— Аманда! — Лорън започваше да се ядосва.
Тя ѝ отговори с усмивка.
— Затова си сама. Аз се опитвам да не съм. Тихо! Той е голям и необвързан. Какви са шансовете ми да го примамя да дойде с мен вкъщи? — Аманда се усмихна на Рот. — И така, какво ще кажеш? Искаш ли да ти покажа апартамента си? Можем да отидем още сега.
Рот престана да се усмихва.
— Оценявам предложението, но Лорън ще ми показва жилища днес следобед.
— Искам да ти покажа не само апартамента. — Аманда приглади блузата си, отново изпъчвайки гърди. — И знам, че искам да ми покажеш повече от едно жилище. — Погледът ѝ се насочи към скута му и остана там.
— Аманда! — ахна Лорън.
На вратата се появи Джон Ти.
— Време е за срещата, Лорън.
Младата жена се изправи, тресяща се от яд. Обърна се към Рот.
— Няма да се бавя.
Извъртя се и отправи поглед към приятелката си.
— Аманда, престани! Дръж се прилично!
Тя ѝ се усмихна.
— Но аз не искам да съм добра. — Намигна на Рот. — Искам да съм лоша! Мнооого лоша!
Лорън изхвърча от кабинета си, заканвайки се, че по-късно ще убие най-добрата си приятелка, защото флиртува с Рот. Аманда не биваше да сваля клиентите ѝ, но по принцип Лорън би подминала това със смях. В случая изобщо не ѝ беше смешно, тъй като ставаше въпрос за Рот. Гневът ѝ пламна.
Вратата на Мел беше отворена и Лорън просто влезе. Шефката ѝ стоеше до бюрото си, заедно с Брент, и двамата се извърнаха към нея. Лорън опита да скрие шока си, че го вижда там. Някак си бяха пропуснали да го видят, когато бе минал покрай офиса ѝ, и ѝ се прииска да може да предупреди Рот. Надяваше се, че изражението ѝ не издава истинските ѝ чувства и се помъчи да изглежда спокойна. Беше ѝ трудно, като знаеше, че се намира в една стая с убиец и някой, който е злоупотребявал с Новите видове.
Джон Ти и Джон Би влязоха след нея и затвориха вратата. Джина липсваше. Мел бързо отиде и хвана раменете на Лорън.
— Веднага трябва да ми кажеш как и кога онзи мъж в офиса ти се е свързал с теб!
Лорън незабавно застана нащрек. Пулсът кънтеше в ушите ѝ и тя се взираше нямо в шефката си. Най-накрая успя да накара мозъка си да заработи.
— Обади се вчера и уговори среща. Защо? Какво става?
Брент се загледа в нея.
— Не забеляза ли нещо странно в него?
Лорън поклати глава. Надяваше се добрият слух на Рот да може да долови случващото се в офиса. Страхуваше се, че може да са разбрали истината, но не ѝ беше ясно как са заподозрели, че той не е обикновен мъж. Брент не го беше виждал, а той бе единственият, който би могъл да разпознае Нов вид.
— Не. Защо?
Джон Ти се намръщи.
— Той носи слънчеви очила. Как, по дяволите, би могла да разбере, след като никога не е виждала някой от тях, как да разпознае характерните черти на лицето? Съмнявам се, че изобщо ще разбере.