О, Господи! Лорън се паникьоса, но опита да скрие страха си. Джон Ти със сигурност знае какъв е Рот, но как?
Мел кимна.
— Трябва незабавно да си тръгнеш, Лорън. Мъжът в твоя кабинет е… изнасилвач. Наема брокери, за да му показват жилища и щом останат сами — атакува. Ние ще се справим с него.
— Но… — Лорън не знаеше какво да каже. Внимателно се вгледа в хората, които стояха около нея, и почувства студ, чак до мозъка на костите си. Лъжеха я и всеки един от тях беше наясно, че Рот е Нов вид. — Добре, но чантата ми е в офиса. Ще я взема, ще измисля някакво извинение и ще си тръгна. — Ще предупредя Рот.
— Остави я! — Неочаквано Брент я сграбчи. — Просто тръгвай. — Избута я към задната врата на офиса на Мел.
— Но…
Преди да успее да се осъзнае и да се възпротиви, беше избутана на алеята през задната врата. Тя се затръшна в лицето ѝ и звукът от превъртането на ключа беше достатъчно силен, за да го чуе. Остана потресена, че я заключиха отвън по този начин.
Те знаеха, че Рот е Нов вид, отърваха се бързо от нея и по някаква причина защитаваха Брент. Ужасно притеснена за безопасността на Рот, тя притича надолу по улицата към джипа, за да информира екипа за случилото се. Те трябваше или да предупредят Рот да се махне оттам, или да влязат и да му помогнат.
Аманда беше с Рот. Страхът ѝ се увеличи и тя затича по-бързо. Почти си счупи глезена с неудобните обувки на токчета, но щом забеляза джипа, изпита облекчение. Едва не я блъсна кола, когато забрави да се огледа, преди да пресече. Шофьорът натисна спирачките, след това клаксона и за финал изкрещя няколко цветисти израза по неин адрес.
Брас отвори пасажерската врата и трябваше да я задържи, след като тя буквално се блъсна в него.
— Какво става? Къде е Рот?
— Мисля, че те знаят, че той е Нов вид. Казаха ми някаква глупава история, че бил изнасилвач и ме изблъскаха навън през задната врата. Брент е там. Всички се държат странно и изглежда колегите ми го защитават.
Брас изпсува.
— Стой тук! — Той я вдигна, подпря я отстрани на автомобила и я пусна да стъпи на краката си. — Влизаме вътре.
Лорън едва си поемаше въздух.
— Алеята. — Задъхана, тя мълчаливо се закле да си купи пътека за бягане, за да влезе във форма. — Може да се измъкнат през задния вход, ако решат да бягат.
Брас се обърна към Браян — и двамата с Шадоу бяха излезли от автомобила.
— Отивай на алеята и се увери, че няма да избягат от там.
Младият мъж се затича в посоката, от която беше дошла Лорън.
— Ти оставаш тук, Лорън! — Брас провери оръжията си. — Тук ще бъдеш в безопасност.
— Приятелката ми Аманда също е там. Тя е руса, облечена в синя блуза и черна пола.
— Разбрах — каза Шадоу.
И двамата мъже се затичаха по тротоара към сградата, в която Лорън работеше. Най-накрая тя успя да си поеме дъх и се намръщи. Не искаше да чака при колата, бе твърде разтревожена за приятелката си и Рот. Можеше да имат нужда от нея. Бързо се оттласна от автомобила и последва екипа.
Беше толкова притеснена и разсеяна от мисли какво би могло да се случи с Рот, екипа му и Аманда, че едва не падна, когато се извъртя по посока на гласа, който я повика.
— Хей!
Аманда ѝ махаше от тротоара, застанала пред отворената врата на колата си, недалеч от нея.
— Господи, този мъж е толкова секси! Искам да го съблека и да го поръся със сол, за да мога да пия шотове текила направо от тялото му.
— Мислех, че си вътре.
— Шефката ти ми нареди да напусна. Каза, че спешно те е изпратила на някакъв обект, за да отвориш на водопроводчика. Тази жена е такава кучка, вероятно самата тя иска да опита късмета си с него, но аз няма да позволя това да се случи. Кажи ми, че имаш телефона на господин Уилямс и какво, за Бога, е първото име на този мъж? Той не пожела да ми го каже.
Лорън се обърна, за да погледне към сградата, в която беше офисът ѝ.
— Стой тук! Просто… стой тук! Не мърдай!
— Добре! Донеси ми номера му.
Лорън кимна, връщайки вниманието си към офиса, нетърпелива да разбере, какво става там. Аманда беше в безопасност. Беше облекчена да го разбере, но нямаше да се успокои, докато не видеше Рот. Мина през тревата и избегна предната алея, защото можеше да бъде видяна от рецепцията. Когато приближи прозореца и надникна, бюрото на Ким беше празно. Лорън се намръщи.
Бавно се промъкна към страничната част на сградата и към един от прозорците на офисите. Поколеба се, вдигна глава и надникна. Онова, което видя, я накара да затаи дъх. Брас и Шадоу стояха с лице към стената, а Джон Ти беше насочил пистолет към тях. Мел и Брент стояха наблизо и спореха. Можеше да чуе гласовете им, но не можеше да разбере думите. Къде е Рот? Къде са Ким, Джина и Джон Би?