— Достатъчно! — изръмжа Джон Би. — Предлагат парични награди за тях. Имаме трима. Всички да се успокоят! Не мога да мисля, когато крещите. Можем да ги използваме, за да изкараме бързи пари и да започнем на чисто някъде другаде.
— Кой ще направи размяната? А? — изкрещя Брент. — Не и аз! Това е глупаво. Просто ще ни заложат капан и ще ни тикнат в затвора до живот. В действителност няма да ни платят.
— Ще ги преместим някъде другаде и това ще ни даде малко време, за да помислим как най-безопасно да си вземем парите от НСО. По-умни сме от тези копелета. Просто трябва да се махнем от тук, преди да пристигнат още от тях.
— Не мърдай или ще те застрелям! — изкрещя Джон Ти.
— Успокой се! — Лорън едва успя да чуе дълбокия глас на Брас, тъй като той не крещеше. — НСО ще плати за нас. Само не наранявайте жените.
— Видяхте ли? Казах ви, че са достатъчно глупави, за да защитават невинните. Ако мръднеш, ще прережа гърлото на рецепционистката. Тя не е част от това и е бременна във втория месец. Ако се борите — тя умира! Мога да убия и Джина, преди да стигнете до мен. — Джон Би силно изсумтя. — НСО ще ни плати. Само трябва да се махнем от тук. Бил, има ли още стрелички? Ще упоим тези двамата, ще завържем жените и ще се разделим. — Гласът му се повиши. — Насам може да са тръгнали още от тях. Тези тримата вероятно са разузнавачи или нещо такова. Те са ловци, нали? Пусни им по една стреличка, ще ги изнесем от тук и когато сме в безопасност, ще измислим останалото.
— Моля ви — примоли се Ким, — пуснете ме!
— Млъкни! Не донесох достатъчно стрелички! — Брент беше бесен. — Каза ми, че е само един, а не трима.
— Дойде сам! — изкрещя Джон Ти. — Ако знаех, че има още, щях да ти кажа по проклетия телефон.
— Не мърдай! — извика Джон Би. — Кълна се, че той ще ви застреля и двамата, и повече няма да ви предупреждавам! Тези жени също ще умрат. Искате ли кръвта им по ръцете си?
Сърцето на Лорън заби лудо, тя знаеше, че трябва да направи нещо. Вдигна ръка да се обади на полицията от телефона в офиса, но си спомни за телефонната система, която имаха. Всеки телефон, който ползваше линията, се появяваше като червена мигаща лампичка на другите апарати. Не можеше да се обади, но колегите ѝ планираха да отведат Рот, а тя не можеше да рискува това да се случи.
Бутна бюрото, за да провери колко е тежко, но то не помръдна. Това беше единствената мебел, достатъчно голяма, за да барикадира с нея вратата. Този план нямаше да свърши работа, защото, разбира се, те можеха да постъпят като нея и просто да заобиколят сградата и да влязат през прозореца.
— Мърдай! — нареди Джон Ти. — В задния офис, веднага! Дръжте ръцете си вдигнати и се движете бавно! Ако дори трепнете, ще ви гръмна!
— Да — каза Брент, — направи го! Имаме телефонните кабели. Ще ги завържем, ще ги измъкнем отзад и ще се върнем и за другия, когато ги вкараме в микробуса. — Той замълча за малко. — Отиди да го докараш!
— Моят микробус? — ахна Джон Би. — Всички ще виждат какво става вътре.
— Фирменият, идиот такъв! — изкрещя Мел. — По-голям е. Има отделна товарна част и затъмнени прозорци. Просто изхвърли табелите, които стоят отзад.
— Мамка му! — изкрещя той. — Мърдай, Джина! Ти също, Ким! Ще стоите близо до мен! Ако те ме нападнат — и двете сте мъртви!
— Движение! — заповяда Джон Ти. — Дръжте ръцете си вдигнати! Мел, отиди и вземи телефонните кабели. В офиса има три. Използвай и тези за факса.
Лорън погледна иззад бюрото си, не видя никого и пропълзя да надникне през вратата. Колегите ѝ не се виждаха никъде и тя се наведе достатъчно, за да провери офиса на Мел. Джон Ти беше обърнат с гръб към нея и скриваше от погледа ѝ ставащото вътре. Изглежда всички бяха там.
Чувстваше се ужасена, но се насили да се раздвижи, изправи се на крака и хвана стола с Рот за страничните облегалки. Облегалката на стола се заби в корема ѝ, когато дръпна. Докато го теглеше по килима, ботушите на мъжа се влачеха по пода и правеха движението още по-трудно за нея. Тя продължи, като се молеше Рот да не се свлече от стола. Беше твърде тежък, за да го вдигне обратно.
Спря, ослуша се и чу колегите ѝ да спорят в офиса на Мел. Отново погледна натам, видя, че Джон Ти е все още с гръб и задърпа с всички сили. Столът вече беше извън офиса ѝ, тя потисна стона си и продължи да дърпа Рот към входната врата. Трябваше да мине само няколко метра до рецепцията. Успя, без да я забележат. Чувстваше се виновна, че оставя Видовете под дулото на пистолета. Въпреки това не можеше да им помогне. Рот беше единственият, когото можеше да спаси. Трябваше да го заведе на безопасно място и да се моли човекът, с когото говори по телефона на Браян, да дойде навреме за останалите. Би било самоубийство да връхлети в офиса на Мел и да опита да помогне на другите. Гърбът ѝ се удари в стъклената врата на сградата, но тя не се отвори. Бутна я и с дупе, но тя само леко помръдна. Обърна се, осъзна, че някой я беше заключил и опита да отключи. Вратата се отвори и свежият въздух изпълни дробовете ѝ, щом пое дълбоко дъх. Отново задърпа стола, измъквайки го заедно с Рот навън от сградата.