Аманда посочи към ъгъла.
— Някъде там.
Лорън се обърна, за да потърси, а Аманда влезе в жилището. Лорън намери няколко брезента, сгънати на един от рафтовете и отвори задната врата, за да провери Рот. Той все още беше в безсъзнание. Разпъна брезентите на пода до отворената врата, благодарна, че Аманда имаше гараж за две коли, но само един автомобил и разполагаха с достатъчно място за работа. Приятелката ѝ се върна, влачейки голям розов надуваем дюшек и го пусна върху брезента.
— Той е наистина тежък.
— Знам — съгласи се Лорън. — Ще хвана краката му и ще го издърпам навън. Качи се от другата страна и внимавай за главата му. Не искам да се удари, докато го измъкваме от колата.
— Добре — засмя се Аманда. — Сигурна ли си, че не може да му свалим дрехите? Ще намали теглото му с няколко килограма.
— Сигурна съм.
— Жалко! Винаги съм се чудила дали имат опашки или някаква козина по тялото. Знаеш за слуховете, че някои от тях може би имат. Вероятно си бръснат ръцете и лицата, за да го скрият. Сега ни се предоставя възможност да разберем със сигурност.
Лорън хвана краката на Рот и се опита да не обръща внимание на Аманда. Радваше се, че ботушите му останаха на мястото си, когато го дръпна за глезените. Аманда го хвана за ръцете и го задържа да не падне, когато задникът му се плъзна от седалката. Двете с много усилие го сложиха да легне в средата на дюшека.
— Ще трябва да го задържа, тъй като май си счупих гърба и ще имам нужда от някой, който да се грижи за мен.
Пот се стичаше по тялото ѝ и тя съзнаваше, че щеше да става още по-трудно, щом дойде време да го качат по стълбите. Стъпалата бяха само три, но задачата изглеждаше непосилна. Лорън събу и изрита настрана обувките си. Наведе се, хвана двата края на брезента и ги вдигна.
Аманда хвана другите два и се загледа в лицето на мъжа.
— Той наистина изглежда добре. Знаеш ли какъв цвят са очите му?
— Тъмнокафяви и красиви. — Лорън изпъшка от тежестта. — Не се привързвай към него. Зает е.
— Има си приятелка? По дяволите! Защо всички красиви мъже са или заети, или обратни?
Качиха го по стълбите, като използваха дюшека, за да предпазят гърба му, а брезента — като хамак. И двете паднаха на колене, щом стигнаха дневната, след като едва успяха да го издърпат през кухнята.
— Няма да го местя горе — заяви Аманда. — Аз бях дотук, не мога повече.
— Нито пък аз. Никога няма да се справим с това.
— Изглежда добре до масичката за кафе. Дървото отива на тена му.
Лорън се изправи на крака, взе две бутилки вода от хладилника и подаде едната на приятелката си. Денят беше топъл и влаченето на Рот насам-натам изтощи и двете.
— Имам идея — съобщи Лорън. — Ще използвам телефона ти.
— Чувствай се като у дома си. Забрави да му сваляме ризата. Твърде съм уморена. — Аманда се излегна по гръб на килима. — За малко ще се отпусна тук.
Лорън отиде до барплота, който отделяше кухнята от дневната, и седна на един от столовете. Взе телефона на Аманда и се обади на Информация.
Изстена, щом чу записаното гласово съобщение.
— Проклета техника — измърмори. Назова градът, който мислеше, че ѝ трябва, както и щата. — НСО — каза отчетливо. Повтори го още един път и беше оставена на изчакване за връзка с оператор.
Попита го за номера на НСО, но нямаха такъв абонат. Опита с пълното наименование.
— Това е Организация на Новите видове. — Намериха номера и ѝ го продиктуваха. Тя си го записа, след което го набра.
Отговори ѝ мъж.
— НСО Хоумленд. С кого да ви свържа?
Лорън пое дълбоко въздух.
— Здравейте! Казвам се Лорън Хендерсън. Не знаех на кого другиго да се обадя, но в дневната на приятелката ми има Нов вид, на няколко крачки от мястото, на което стоя. Беше уцелен с някаква упойваща стреличка и е в безсъзнание. Трябва да изпратите някой да му помогне.
За няколко секунди от другата страна на линията настъпи тишина.
— Незаконно е да си правите телефонни шеги с нас, жено.
— Това не е шега. Името му е Рот и той живее в щабквартира. Така я наричат. Вчера бях хваната от него, защото работех с човек, който е бивш служител на Мерикъл. Днес отидохме в офиса ми, за да намерим мъжа, когото издирваше, но се оказа, че почти всички в службата са работили за Мерикъл. Някой от тях е успял да го упои. Измъкнах го оттам, но…
— Каза, че името му е Рот? — прекъсна я мъжът.
— Да.
— Пред мен има списък на всички Нови видове — изръмжа той. — Няма такъв с име Рот. Жено, ако отново се обадиш, ще изпратя полицията в дома ти. Имаме адреса ти. Всички входящи обаждания незабавно се проследяват. — И той изрецитира адреса на Аманда. — Не се обаждайте повече! — Мъжът затръшна слушалката.