Лорън стисна зъби и се обърна, за да погледне Рот. Определено беше Нов вид. Отново набра номера и отсреща вдигна същият мъж.
— Чуй ме добре, който и да си! В момента го гледам. Точно тук, в дневната. Моля Ви, изпратете някой да ме арестува, защото когато дойде, ще го погледне само веднъж и ще разбере, че не лъжа. Беше уцелен със стреличка и е в безсъзнание. Има нужда от помощ. Безпокоя се за него, защото нямам представа какво имаше в нея. Казаха ми да не се обаждам в полицията и аз не го направих. Хванаха още двама от вашите хора, държат две жени за заложници и нараниха един мъж на име Браян. Той кървеше на алеята.
— Кой е направил това на мъжа и на другите, които спомена? — Гласът отсреща звучеше отегчено.
— Шефката ми и няколко от моите колеги. Държат на прицел двама от вашите хора и щяха да ги преместят в служебния ван. Те…
— Не се обаждайте повече, по дяволите! Обадете се на психиатър. — Мъжът отново затвори.
— Мамка му! — Лорън удари с ръка по бара.
— Не ти ли повярва? — вдигна глава Аманда.
Лорън беше бясна.
— Не. Отново ми затвори. Иска ми се да знаех къде е главният щаб, но не обърнах много внимание, когато го напускахме.
— В такъв случай можеш само да се надяваш, че действието на онова, с което са го упоили, ще свърши скоро и той ще може да ни каже какво да правим.
Лорън се оттласна от стола, на който седеше, и се приближи до Рот. Коленичи до него, сложи ръка на гърдите му и се загледа в лицето му. Нежно свали очилата, погали го по бузата и се помоли да се събуди скоро.
— Надявам се, че е било просто упойваща стреличка, но ако не е само това?
— Ще го наблюдаваме и ако спре да диша или нещо подобно, ще се обадим на Бърза помощ.
Лорън кимна и се намести, за да ѝ бъде по-удобно да остане до него. Нямаше да позволи да му се случи нещо.
Сатурн поклати глава в опит да се отърси от гнева си. Хората нямаха ли си по-интересна работа, освен да се подиграват с него? Всеки ден получаваше по няколко смахнати обаждания. Преди час една жена се обади, за да попита дали може да наеме Вид, да се появи на партито за рождения ден на детето ѝ. Сякаш някой от тях би се съгласил да се отбие просто да позабавлява децата. Преди нея се обади мъж, който заяви, че иска да се ожени за жена Нов вид. Сега пък някаква се обади, за да каже, че някой е отвлякъл негови хора със служебен микробус, а един Вид е в нейната дневна. Той изсумтя.
— Лош ден? — Тайгър, неговият началник, се усмихна.
— Мразя да съм дежурен на телефона — призна Сатурн. — Хората са луди.
— Знам — кимна Тайгър. — Така и не мога да реша дали онези, които се обаждат и крещят да горим в ада, са по-лоши или онези, които искат да ги вземем с нас на планетата ни, когато се връщаме обратно.
— Тайгър, търсят те на пряката линия — обади се женски глас. — Тим Оберто е и казва, че има проблем.
Тайгър изпсува. Четирима, не, трима от неговите хора работеха в специалния екип на Тим. Надяваше се, че няма още някой проблем като предишния. Един от мъжете се оказа нестабилен и негоден за подобна служба. Надяваше се, че никой от останалите не се е пречупил от напрежението. Отиде до телефона и го допря до ухото си.
— Какво става?
— Имаме голям шибан проблем. Един от моите мъже и тримата ваши са отвлечени. В момента ги проследяваме. Те са с униформите си, и съответно с проследяващите устройства. Скоро ще ги намерим, освен ако не ги съблекат. За нещастие, един от твоите не е бил с униформа и не е взел проследяващо устройство. Нямаме представа къде е той, Тайгър. В момента е извън радара, освен ако не е с другите.
— Кучи син! Кой липсва?
— Рот.
— Кой? — намръщи се Тайгър.
Тим въздъхна.
— Наричахте го 919. Наредиха им да си изберат имена и той избра това.
— Рот? — Тайгър потисна гнева от това, че нещо се е объркало, както и страха за безопасността на хората му. — Какво е станало?
Тим бързо му обясни каква е била мисията.
— Жената се обади тук от телефона на Браян, за да ни каже, че всичко е отишло по дяволите. Браян е един от моите мъже, назначен да помага на твоите. Тя също е изчезнала, не беше на мястото, когато пристигнахме и честно да ти кажа, аз тепърва се опитвам да разбера всички подробности. Твоите мъже не са го съгласували с мен, иначе щях да изпратя повече хора, Тайгър. Трябваше да прегледам проклетите бележки на Брас, за да разбера какво, по дяволите, става и коя е тази жена. Когато пристигнахме на адреса, там нямаше никой. Офисът беше празен. Намерихме нашия джип зад ъгъла и кръв по земята на мястото, където тя каза, че е бил ранен Браян.