— Мислиш ли, че жената ги е отвлякла?
Тим въздъхна.
— Тя ни предупреди, че нещо не е наред. В противен случай нямаше да разберем и да активираме проследяващите устройства, докато не пропуснеха да докладват. Това щеше да стане след няколко часа. На този етап приемаме, че е приятелски настроена и е била отвлечена заедно с екипа.
— Разбрах. Значи и човешка жена също е в неизвестност? Как се казва? 358 също ли си избра име?
Тайгър си записа.
— Ще информирам моите хора. Може би, който ги е отвлякъл ще иска откуп. Обади ми се веднага, щом стигнеш до сигналите. — И затвори. После се обърна и извика. — Внимание всички, имаме проблем. Имаме трима изчезнали Видове, както и един мъж и една жена от човеците. Нашите мъже са били на мисия за проследяване на цел, заедно с един мъж от специалния отряд и една жена, която е помагала за намирането на мишената. Тези, които липсват от нашите са: Брас, 919 и 358. — Той замълча за момент. — Извинявайте! Избрали са си имена. 919 е избрал името Рот, а 358 — Шадоу.
Сатурн изведнъж изпсува и се изправи.
— Рот ли каза?
Тайгър спря и се взря в него.
— Възможно ли е името на жената да е Лорън?
Тайгър прекоси стаята и приближи до дежурния.
— Да, Лорън Хендерсън.
— Мамка му! Тя ни се обади, но помислих, че е откачалка. Затворих ѝ два пъти. Рот е при нея и тя искаше да му помогнем, но аз не ѝ повярвах.
Колкото повече време минаваше и Рот не се събуждаше, толкова по-притеснена ставаше Лорън. Беше се преоблякла в по-удобни дрехи, взети назаем от Аманда, и остана да стои до мъжа. Аманда опита да я убеди, че той ще си отпочине по-добре, ако му махнат ризата, но тя поклати отрицателно глава.
— Откажи се! Няма да го събличаме!
— Но така ще му е по-удобно.
— Не и ако се събуди и има нужда от душ, защото лигите ти са текли върху него.
— Ще взема лигавник и ще си го вържа.
Лорън се засмя.
— За последен път — не! Няма да сваляш дрехите му.
— Ти му махна ботушите.
— Това са само крака. Той спи. Никой не трябва да спи с ботуши.
— Той има големи стъпала и ръце. Мислиш ли, че слуховете са верни? — усмихна се Аманда.
— В неговия случай са верни.
Аманда се ококори.
— Погледнала си, докато се преобличах, нали? Господи, ти си такава кучка. Предполага се, че ще правиш всичко, заедно с най-добрата си приятелка.
Лорън се поколеба, но реши просто да каже истината.
— Не съм надниквала, докато се преобличаше. Вземала съм си душ с него.
— Не! Стига бе! Лъжеш, само за да ме накараш да ревнувам.
— Снощи прекарахме заедно нощта.
Аманда огледа отгоре до долу мъжа, лежащ на розовия надуваем дюшек, и след това върна поглед към Лорън.
— Ти си моят герой, приятелко!
Лорън се изправи и отиде в кухнята.
— Гладна съм. А ти?
На вратата се позвъни. Лорън се обърна уплашено и погледна към Аманда.
— Ами ако са онези малоумници от службата ми? — прошепна тя.
Пребледняла, Аманда се поколеба и отвърна също шепнейки.
— Откъде знаят адреса ми?
— Работим в агенция за недвижими имоти. Ехо! Постоянно правим подобни търсения.
— Знаят ли фамилията ми?
Лорън сви рамене.
Аманда се изправи и се приближи на пръсти до вратата.
— Ще надникна.
Лорън грабна от кухнята най-големия нож и точилката. Тя също отиде до вратата, готова за бой, ако онези решаха да я разбият и да вземат Рот. Аманда се намръщи на оръжията в ръцете на приятелката си и се надигна, за да надникне през малката шпионка. Изведнъж се обърна, отскочи назад и погледна ужасено Лорън.
— Отвън има двама много едри мъже, облечени в черно и със слънчеви очила. Изглеждат огромни — прошепна тя.
— Лорън Хендерсън? — каза силно единият от мъжете. — Обадили сте се на НСО. Тук сме, както поискахте. Вече знаем, че не сте луда и сме тук, за да приберем нашият мъж. Бихте ли ни пуснали, ако обичате, за да видим Рот? Няма да ви нараним.
Лорън се приближи до вратата, повдигна се на пръсти и погледна през шпионката. Двамата мъже бяха наистина едри, но тъмните очила и отличителната костна структура я увериха, че не я мамят. Тя се отдръпна назад.
Аманда ѝ отправи въпросителен поглед.
— Пусни ги! — кимна Лорън.
— Споменах ли, че изглеждат наистина лоши и големи. — Аманда поклати глава.
— Отвори вратата. По дяволите, Аманда, Рот има нужда от помощ!
— Добре, но ще те тормозя до смърт в отвъдното, ако заради теб ни убият.
Лорън завъртя очи. Приятелката ѝ отключи вратата и бавно я отвори. Отскочи назад и почти се препъна, когато двама високи, широкоплещести мъже, облечени изцяло в черно, пристъпиха в стаята. Бяха с дълги коси, стигащи под раменете им, и носеха еднакви слънчеви очила. Те затвориха вратата зад себе си.