Единия се намръщи и бавно посегна да свали очилата. Лорън беше шокирана, когато срещна чифт котешки очи. Той премигна към нея, преди погледът му да се насочи към ръцете ѝ.
— Ще ни намушкаш или ще ни набиеш с това?
Лорън осъзна, че все още държи ножа и дървената точилка. Изчерви се и ги остави на близката маса.
— Съжалявам! Страхувахме се да не сте мъжете от моята служба. Рот е ето там — посочи им тя.
Трябваше да заобиколят дивана, за да видят лежащия в безсъзнание Вид. Мъжът, който говореше с Лорън, изведнъж се засмя.
— Това розов замък ли е?
— На племенницата ми е — призна Аманда. — Обича да спи в моята стая и затова ѝ го купих. Под него има и принцеса.
Мъжът се усмихна.
— Аз съм Флейм, а това е Слаш.
Слаш беше висок колкото Флейм — около един и деветдесет, но косата му беше светлокафява със сребристи кичури. Той също свали очилата. Имаше същите котешки очи, но неговите бяха със странен оттенък на синьото. Кимна на двете жени.
— Какво се случи? — обърна се Флейм към Аманда.
— Говори с нея. Аз бях просто шофьорът на колата, с която избягахме. Не знаех какъв е той, иначе щях да ѝ мърморя повече по пътя насам, но все пак е най-добрата ми приятелка, така че какво друго можех да направя? Каза ми да карам и аз натиснах газта до дупка.
Флейм се обърна към Лорън. Тя бързо му обясни случилото се и му подаде стреличката, която извади от гърдите на Рот.
— С това го уцелиха. Запазих я в случай, че имате нужда да я тествате, за да разберете какво са използвали.
Флейм взе стреличката и я помириса. Изпсува, извади мобилен телефон от джоба си и бързо набра някакъв номер.
— Имаме нужда от хеликоптер, веднага! Рот е бил прострелян с голяма доза упойващо вещество и паралитик. На половин пресечка оттук има парк. Ще се срещнем там. — Затвори и погледна Лорън в очите. — Справила си се наистина добре, човешка жено. Упойката трае по-дълго, когато е смесена с паралитик. Това е трик, който онези копелета откриха, за да попречат на телата ни да изхвърлят бързо техните лекарства. Сърцето му би могло да спре, ако са превишили дозата.
Тя кимна.
— Ще се оправи ли? — тревожеше се младата жена.
Флейм кимна.
— Би трябвало. Дишането му е силно и равномерно. Опаковайте си някакви дрехи набързо. Идвате с нас.
— Но… — започна Лорън.
— Нека само си взема чантата — едновременно с нея каза Аманда и отправи към приятелката си кръвнишки поглед. — Искат да отидем с тях. Бъди приятелка, затвори си устата и да идем да си вземем дрехи!
Лорън се намръщи.
— Ехо! Яки мъжаги! Размърдай си задника, Лорън! — Аманда вече се беше обърнала и тичаше към стълбите. — Не тръгвайте без мен!
Лорън погледна към Флейм и нямаше как да не забележи шокираното изражение и разширените му очи.
— Тя да не би да каза яки мъжаги?
Лорън въздъхна.
— Тя е необвързана, но търси.
— Търси какво? — намръщи се Флейм.
— Няма мъж в живота си, а иска да има. И двамата сте мъже.
Флейм се отпусна и се засмя.
— Ооо!
Слаш издаде странен звук.
— За какво иска един от нас?
— Търси си половинка — усмихна се Флейм.
— Не и аз — поклати глава Слаш. — Жените са беля и аз не искам половинка.
Флейм се засмя.
— Никоя няма и да те поиска. — Той се обърна към Лорън. — Хеликоптерът пристига след петнадесет минути и трябва да тръгнем от тук след седем, за да не закъснеем. Може би ще имаш нужда от резервен чифт дрехи.
Лорън изтича нагоре, за да намери Аманда. Тя поклати глава при вида на трите отворени на леглото куфара и приятелката ѝ, която хвърляше дрехи в тях.
— Остави коктейлната рокля. Ще пътуваме с хеликоптер, а това означава една чанта.
— Но аз трябва да изглеждам добре. Видя ли ги? — Аманда си повя с ръка. — Толкова са секси!
— Или ще вземат теб в хеликоптера, или всички тези чанти, които опаковаш. Колко силно искаш да тръгнеш с тях?
Аманда се поколеба.
— Точно така. Мога да се справя с една чанта. — Тя заговори по-тихо. — Кой знае? Може пък да не ми потрябват дрехи — намигна ѝ. — Залагам на приказливия. Има най-дълбокия и секси глас, а видя ли тези очи? Мяу! Определено искам да го погаля.
Лорън ѝ отвърна също толкова тихо.
— Те имат изключително добър слух и вероятно те е чул какво каза.
— В такъв случай знае как се чувствам в действителност. Животът е твърде кратък, за да не преследваш онова, което искаш. Повярвай ми, казвам го от опит.