Аманда бързо стисна ръката ѝ и я пусна, изведнъж станала сериозна.
— Не мога да позволя онова, което ми се случи, да провали живота ми. Само се надявам белезите да не го отвратят, ако стигнем до този момент.
— Гордея се с теб, че си толкова смела! Забавлявай се, но и се пази!
Лорън се вгледа в приятелката си и си спомни онова ужасяващо обаждане преди пет години. Мъжът, с когото живееше Аманда, я беше прострелял и тя бе в критично състояние. Той се оказа истински боклук, който измами най-добрата ѝ приятелка — бе направил солидна застраховка живот на нейно име и се беше опитал да я убие, инсценирайки несполучлив грабеж. Аманда се беше борила с него достатъчно дълго, за да го задържи, докато дойде помощта и чак тогава се бе предала на болката от раните. Лорън остана с нея в интензивното, докато започне да се възстановява.
Флейм се върна при тях.
— Осигурена ви Е вила за гости с две спални. Надявам се, че нямате нищо против споделянето. Имаме и други човешки гости и всички останали вили са заети, освен тази.
— Нямаме нищо против — отвърна меко Лорън. — Благодаря ти!
— Казаха ми да ви придружа до там.
Лорън погледна към коридора.
— Ами Рот? Бих искала да го видя, преди да тръгнем.
Флейм кимна.
— Аз не бързам. Не би трябвало да отнеме много време преди да го пуснат.
Изчакаха, докато най-накрая Рот се зададе по коридора. Лорън се изправи и тръгна към него. Вида ѝ се усмихна и се устреми към нея, погледите им се срещнаха. Беше свалил камуфлажната униформа и сега носеше дънки и прилепнала по тялото му тениска. Младата жена имаше възможност хубаво да огледа мускулестите му ръце и широките рамене.
— Благодаря ти, Лорън! Казаха ми какво си направила, за да ме измъкнеш от там. Рискувала си живота си, за да спасиш моя.
— Ти се би с Венджънс, за да ме спасиш. Предполагам, че сме квит.
Той обхвана с длани лицето ѝ, вдигна поглед към косата ѝ и въздъхна.
— Мразя тази прическа!
— Съжалявам! — усмихна се тя. — Ще я пусна.
Мъжът повдигна ръце към косата ѝ, извади фибите една по една и я разплете. Лорън почувства как тежките кичури се разстлаха по гърба ѝ. Рот прокара пръсти през тях, усмихна ѝ се и остави дланите си на раменете ѝ.
— Така е много по-добре.
— Как се чувстваш? Разтревожих се, когато минаха няколко часа, а ти не се събуди.
— Добре съм. — Пръстите му си играеха с косата ѝ. — Това, което направи, беше много глупаво, но и много смело. Можеха да те заловят или да те убият, задето опитваш да ми помогнеш.
— Съжалявам, че не хванахте Бил!
Рот премигна неразбиращо.
— Хванахме го. Него, още двама мъже и една жена. В момента опитваме да ги идентифицираме. Шадоу, Брас и Браян бяха спасени. Те са добре, както и двете невинни жени, които използваха, за да контролират нашите хора.
Лорън опита да асимилира новата информация. Шефката и колегите ѝ бяха арестувани, което означаваше, че тя остава без работа. Разбира се, цялостно погледнато, арестът им беше нещо добро. Те бяха чудовища, работили за Мерикъл.
— Предполагам, че сега ще ме изпратите вкъщи.
Той кимна.
— Утре.
Лорън преглътна, мразейки чувството на загуба и болката, които изпитваше.
— Предполагам, че няма да те видя отново, нали?
Рот се приближи към нея.
— Бих искал да прекарам времето с теб, докато си тук.
— Ще се радвам.
Вида кимна и отпусна ръце. Погледна към Флейм.
— Отивам там, където ще я заведеш.
— Дадоха им квартира в зоната за гости. Може да се срещнете там, след като те освободят.
— Докторът каза, че мога да си тръгна.
Рот хвана ръката на Лорън и я сложи в свивката на лакътя си. Флейм отвори вратата и предложи своята ръка на Аманда. Така отидоха до една количка за голф, паркирана до тротоара.
Флейм шофираше, Аманда седеше до него, а Лорън и Рот се настаниха отзад. Флейм ги закара до една симпатична жълта къщичка на брега на голямо езеро и спря на алеята пред нея.
Лорън искаше да остане насаме с Рот, но се примири с факта, че и другата двойка ще бъде с тях. Флейм заведе Аманда в къщата. Всекидневната беше просторна и се отваряше към кухнята и трапезарията. Надолу по коридора имаше две спални със самостоятелни бани.