— Къде е той? — попита русият.
— Кой? — едва успя да изрече, понеже сърцето ѝ сякаш бе заседнало в гърлото.
Русият премести пистолета, хвана го с една ръка и бавно пристъпи напред. Погледът ѝ се вдигна към лицето му. Не можа да пропусне намръщеното му изражение, както и факта, че идваше към нея.
— Стой далеч от мен! — Гласът на Лорън стана по-силен, по-висок. — Спри веднага! Не знам кой си, но искам да си отида.
Блондинът продължи да върви. Сърцето на Лорън болезнено ускори ритъма си. Изпита желание да крещи, но от отворената ѝ уста не излезе нищо.
— Къде е той? — Русият мъж спря на крачка от нея.
Лорън забеляза, че беше поне с тридесетина сантиметра по-висок от нея и това я накара да се почувства дребна. Може би беше висок около два метра. Раменете му бяха широки и мускулести ръце издуваха черната му блуза. Погледът ѝ не можеше да проникне зад черните очила и да види очите му. Това я изнервяше и правеше блондина още по-страшен противник.
Фокусира се върху лицето му, забелязвайки високите скули и квадратната челюст. Предположи, че има изобилие от тестостерон, толкова бяха мъжествени чертите му. Гласът му ѝ навяваше асоциации за чакъл — дълбок, груб и решителен. Погледът ѝ се насочи към пистолета в дясната му ръка и не можа да се откъсне от плашещото нещо. Бе готова да направи всичко, което ѝ кажеха, само за да оцелее от този кошмар.
— Кой? Господин Хърбът? Не знам. И аз го търсех, — успя да прошепне. Надяваше се, че я е чул. — Моля ви! Искам да си вървя!
Мълчанието се проточи и най-накрая тя откъсна поглед от пистолета и го вдигна към лицето му. Устните му бяха извити надолу и в крайчетата им се бяха образували бръчки. За първи път тя забеляза странния му нос. Не беше точно плосък, но имаше сплескан вид, като че ли бе понесъл твърде много удари в лицето.
— Известен е с името Брент Торт. Къде, по дяволите, е той? Няма да бъда повече любезен.
Изненадана, Лорън знаеше, че устата ѝ е зейнала.
— Търсите Брент?
Тя погледна към русия и към другия страшен мъж. Не харесваше Брент, но тези мъже бяха въоръжени и опасни. Колегата ѝ беше устат, сексистки кретен. Той считаше, че може да се държи оскърбително с всички жени, като правеше пошли коментари по техен адрес. Но Лорън внезапно реши, че той може би има и проблеми с хазарта. Дали тези двамата не бяха биячи за някой нелегален букмейкър? Кръвта се отдръпна от лицето ѝ. Или може би Брент се занимаваше с наркотици? Той караше наистина хубава кола и се фукаше с всички жени, които беше изчукал. Всяка жена, която съзнателно е спала с него, трябва да е получила заплащане за това. Брент имаше приятна външност, но в неговия случай красотата си оставаше само външна.
Това обясняваше защо Лорън беше затворена в един склад с бандити. Очаквали са Брент. Тя огледа плашещия мъж пред себе си. Лесно можеше да си го представи като бияч за някой от най-лошите престъпници. О, дяволите да го вземат! Появих се вместо Брент. Страхът ѝ намаля, но не много. Ще трябва да ме пуснат, надяваше се тя, сега след като разберат, че в капана им се е хванал някой друг.
— Изникнал е някакъв спешен случай. Шефката ми ми се обади да покажа имота вместо Брент. — Тя се гордееше, че гласът ѝ звучи нормално. — Сега може ли да си вървя? Очевидно не сте заинтересовани да купите сградата, нали?
Блондинът стисна твърдо устни. Ръката му бавно се вдигна към ухото му, за да го докосне.
— Кажи го отново! Не го чух. Има смущения заради метала тук.
Тъмнокосият мъж се придвижи напред и Лорън се притисна още по-силно във вратата. Целият ѝ ужас се върна и тя се фокусира в непознатия. Мъжете почти можеха да бъдат близнаци с тези фигури. И двамата се извисяваха над нея, мускулести и с широки рамене. Не можеше да види очите му през тъмните стъкла, но усещаше, че и той я гледа. Младата жена не се опита да срещне погледа му, тъй като беше безсмислено. Сведе очи към бетонния под и започна да се моли. Моля те, нека ме пуснат! Моля те, Господи!
— Лорън Хендерсън.
Погледът на Лорън рязко се вдигна към тъмнокосия, който беше казал името ѝ. Той се обърна към другия и сви рамене.
— Слушалката ми беше добре. Нейното име е Лорън Хендерсън. Тя работи за същата компания като мишената ни.
Русият обърна глава и Лорън се взря в тъмните му очила. Тя преглътна отново и кимна.
— Работя с Брент, но не го познавам добре.
Фактът, че наричаха Брент мишена, не предвещаваше нищо добро за нея или за колегата ѝ. Коленете ѝ трепереха почти толкова силно, колкото ръцете ѝ. Мишена означаваше, че те вероятно бяха наемни убийци. Исусе! В какво, по дяволите, бе замесен Брент?