— Бил, никак не съм претенциозна.
— Сигурен съм в това — отвърна й и се настани до нея, — но не е там работата. За мен не е толкова важно какво си в състояние да изтърпиш или да превъзмогнеш, а по-скоро какво обичаш и какво желаеш. Искам да получиш нещата, които обичаш, защото съм луд по теб.
Тя го измери със сериозен поглед, в който не бе останала и следа от смях, а когато Бил посегна към ръката й, притисна дланта му в своите. Опитваше се да проумее онова, което й бе казал току-що, но това мъчно й се удаваше — все едно да се опитваш да прекараш обемист, упорит скрин през тясна врата и да го извръщаш ту на едната, ту на другата страна, тъй че най-сетне да успее да мине.
— Защо? Защо избра точно мен?
Той поклати глава.
— Не зная. Истината е, Роузи, че аз не разбирам много от жени. В началните класове на гимназията имах момиче, с което в крайна сметка сигурно щяхме да станем близки, но то се премести на друго място и нищо не излезе. В първи курс в колежа се запознах с друго момиче, с което станахме близки. После, преди пет години, се сгодих за едно момиче, с което се запознах в градската зоологическа градина, представи си! Казваше се Бронуин О’Хара. Малко като в „Отнесени от вихъра“, нали?
— Прекрасно име.
— Тя беше прекрасно момиче. Почина от мозъчен аневризъм.
— О, Бил, съжалявам.
— Оттогава съм излизал понякога с други момичета. Родителите ми са във вечна борба. Баща ми казва, че ще си умра ерген, а майка ми отговаря: „Остави момчето на мира, стига си го гьлчал.“ Само че тя казва „гълшал“.
Роузи се усмихна.
— После ти се появи в магазина и откри картината. Веднага разбра, че непременно трябва да я имаш, нали?
— Да.
— Аз изпитах същото към теб. Просто исках да го знаеш. Не сме тук благодарение на моята добрина, милосърдие или чувство за дълг. Съвсем не правя всичко това, защото горкичката Роузи е живяла толкова-толкова тежко. — Той позамълча, сетне продължи: — Причината, която се крие зад всичко това, е, че съм влюбен в теб.
— Още не знаеш дали си влюбен. Много е рано.
— Знам. — Нежната упоритост в тона му я постресна. — Стига със сапунените опери. Дай да похапнем.
Заловиха се с храната. Като приключиха — на Роузи й се струваше, че копчето на панталоните й всеки миг ще изхвръкне — прибраха хладилната чанта и Бил отново я прикрепи на багажника на мотоциклета. Никой не бе дошъл — Шорленд все още бе изцяло на тяхно разположение. Отново слязоха до езерото и се настаниха на камъка. Роузи започваше да се привързва към него — бе подходящо място човек да идва тук веднъж-два пъти годишно в знак на благодарност… ако всичко върви както трябва, разбира се. Засега поне като че вървеше. Всъщност не можеше да си припомни по-прекрасен ден.
Бил я прегърна, после погали страната й и извърна лицето й към себе си. Посегна да я целуне. Пет минути по-късно, тя наистина се чувстваше така, сякаш всеки миг ще припадне, сякаш се намира в някакъв полусън — никога не бе допускала, че е възможно толкова да се възбуди; сега откриваше смисъла на всички книги, разкази, филми, които преди не бе разбирала и бе приемала на доверие, както слепецът приема на вяра думите на зрящия, че залезът е красиво нещо. Страните й пламтяха, гърдите й сякаш се разтапяха под нежните му пръсти, които ги галеха през блузата й, и Роузи изведнъж съжали, че е със сутиен. При тази мисъл страните й поруменяха още повече. Сърцето й биеше учестено, но това й се струваше хубаво. Всичко й изглеждаше безкрайно хубаво. Всъщност на границата на прекрасното. Погали го там долу и почувства колко се е възбудил. Членът му беше твърд като камък, само че под дланта й камъкът не би пулсирал учестено като собственото й сърце.
Бил я остави да го погали, после нежно отмести ръката й, целуна дланта й и заяви:
— Стига толкова.
— Но защо? — В погледа й се четеше най-искрена почуда, без капка преструвка. През целия си живот бе познала сексуално единствено Норман, а той не бе от мъжете, които се възбуждат само като ги докоснеш. Дори понякога — през последните години все по-често — изобщо не се възбуждаше.
— Защото ако не спрем сега, после ще се повредя.
Роузи толкова се слиса, че той избухна в смях.
— Забрави, няма значение. Просто искам първия път, когато се любим, всичко да бъде наред — не разни комари да ни хапят по голите задници, да се окажем в копривите или в сюблимния момент отнякъде да изникнат банда гимназисти. Освен това ти обещах да те прибера до четири, за да продаваш тениски, а не искам да се надпреварваме с времето.