Представи си как, забравил за видеокамерите, в миг се втурва през улицата; как сграбчва матката Мис Светкавица с пънкарската прическа; после плъзва огромната си ръка около тънкото й вратле и опира пръсти в челюстта й. „Роуз Даниълс — обръща се той към другата, мексиканката с черната коса и божественото тяло. — Веднага да излезе, иначе ще скърша вратлето на малката пачавра като на пиле.“
Би било страхотно, само че почти бе сигурен, че Роуз вече не е тук. При проучването в библиотеката бе открил, че от създаването му през 1974 година от Лио и Джесика Стивънсън общежитието „Дъщери и сестри“ е дало убежище на повече от три хиляди жени и престоят тук продължава средно четири седмици. Доста бързо ги настаняват в обществото — хубави мушици, които сеят зараза. Сигурно на тръгване вместо дипломи им раздават гумени членове.
Не, почти сигурно е, че Роуз вече е напуснала и сега се бъхта на някоя черна работа, която са й намерили обратните й; приятелки, а нощем се прибира в някоя дупка, където пак те са я настанили. Все пак кучките отсреща най-вероятпо знаят къде е — оная Стивънсън не може да няма адреса й по папките си, а пък тия в градината сигурно вече са успели да й отидат на гости на чай и благотворителни сладки в мърлявата й квартирка. Която още не се е доредила, вече знае всички подробности от другите, дето са били, защото жените са си такива. Няма как да им затвориш устата, освен ако не ги пречукаш.
По-младата, оная с пънкарската коса, направо му изкара акъла — изведнъж вирна глава, забеляза го… и му помаха. В миг Норман преживя нещо ужасно, убеден, че тя му се надсмива, че всички те му се надсмиват; строили са се по прозорците на своя Лесбизамък и се смеят на него, на Инспектор Норман Даниълс, който съумя да опандизи шест мафиотски боса, но не успя да опази жена си, която му задигна банковата карта. Ръцете му светкавично се свиха в юмруци. „Я се овладей! — викна неговата собствена версия на Практичпа-Разумна. — Тая сигурно маха на всеки! Че дори и на уличните кучета! Патки като нея винаги правят така!“
Ами да. Разбира се, че е така. Норман отпусна юмруци и отсечено махна в отговор. Дори съумя да се поусмихне, при което устата отново го заболя. А когато Мис Светкавица се върна към градинските си занимания, той бързо се отдалечи с разтуптяно сърце.
Опита се отново да се съсредоточи върху задачата си — как да хване насаме една от тия мръсници (за предпочитане Главната мръсница — така нямаше да рискува да налети на някоя, която не знае онова, което му трябва) и да я накара да пропее — но способността му да мисли трезво по проблема като че се беше изпарила.
Посегна към лицето си и го разтри. И преди се бе наранявал, но никога толкова сериозно — какво бе правил с Тъмпър? Във вестника не пишеше, но болката в челюстта и в зъбите — зъбите също го боляха — го навеждаше на мисълта, че не ще да е било малко.
„Ще загазя, ако ме пипнат — рече си. — Сигурно имат снимки от отпечатъците по тялото. Сигурно имат и проби от слюнката и… ъ-ъ… от разни други течности, които може да съм оставил. В днешно време имат какви ли не шантави тестове, при това за абсолютно всичхо, а аз дори не знам дали мен ще изследват.“
Добре, дори да е така, няма да им се остави да го пипнат. В хотела бе регистриран под името „Алвин Дод“ от Ню Хейвън, а ако много се запънат, може дори да им представи шофьорска книжка — ксерокопие на шофьорска книжка — в потвърждение на думите си. Ако тукашните полицаи се свържат с полицаите у дома, ще научат, че Норман Даниълс се намира на около хиляди километри от Средния Запад, на добре заслужена почивка в Зиън Нашънал Парк в щата Юта. Дори може да им отговорят да не се занасят, Норман Даниълс е толкова благонадеждно, направо златно момче. Със сигурност няма да седнат да разправят историята с Уенди Яроу… нали? Не, най-вероятно няма. Но рано или късно… Истината е, че вече пет пари не даваше за късното. Напоследък се интересуваше единствено от раното. Как да открие Роуз и да проведе с нея сериозен разговор. Как да й поднесе подарък. Всъщност щеше да й подари кредитната карта, която никога повече няма да се окаже в кофа за смет или пък в портфейла на някое мазно педи. Той ще се погрижи никога повече Роуз да не я губи или изхвърля. Ще я постави на сигурно място. И ако след това бъдещето се губи в мрак… след напъхването на този последен подарък… е, може би ще е за добро.