Но веднъж изплувала в мислите му, кредитната карта просто се закотви там, както напоследък му се случваше почти непрекъснато и насън, и наяве. Сякаш пластмасовата дреболия се бе превърнала в чудата зелена река (река Мърчантс, вместо Мисисипи), а мислите му се вливаха в пея като приток. Сякаш изведнъж рухваха надолу и изгубваха всякакви очертания, сливайки се в зеления натрапчив образ. На повърхността отново изплува страшният въпрос без отговор — как е посмяла? Как изобщо се е осмелила да я вземе? Можеше някак да приеме, че го е напуснала, че е избягала от него, макар да не намираше никакво оправдание за постъпката й, но тя трябва да умре дори само защото го бе измамила така ловко и бе съумяла толкова изкусно да таи предателството в подлото си женско сърце. Но да се осмели да открадне кредитната му карта, да посегне на негова вещ, като хлапето, дето се промъкнато по бобеното стебло и отмъкнало златната кокошчица на спящия великан…
Норман несъзнателно бе пъхнат левия си показалец в уста и го гризеше ожесточено. Болеше го доста силно — но той бе така погълнат от мислите си, че изобщо не усещаше. На двата му показалеца имаше огромни мазоли, защото да си хапе пръстите в моменти на силно напрежение му бе ужасно стар навик, още от детството. Отначало мазолът предпазваше пръста, но колкото повече си мислеше за кредитната карта, зеленият цвят в мислите му ставаше все по-тъмен, докато накрая придоби мрачните оттенъци на елхови клони по здрач (този цвят нямаше почти нищо общо с бледозеления цвят на самата карта) — тогава мазолът се проби и по устните и показалеца рукна кръв. Норман впиваше зъби в пръста, наслаждаваше се на болката, дъвчеше плътта, вкусваше собствената си кръв, тъй солена и гъста, също като кръвта на Тъмпър, която потече, когато прегриза връзката в основата на…
— Мамо? Какво прави тоя чичо с ръката си?
— Нищо. Хайде, побързай.
Тези думи го накараха да се извърне. Погледна вяло през рамо, като човек, който се събужда от кратка, но дълбока дрямка, и забеляза млада жена с момченце на около три години, която се отдалечаваше по улицата — дърпаше хлапето толкова силно, че то подтичваше край нея, а когато самата тя се обърна, Норман отбеляза, че е изплашена до смърт. Какво ли точно бе направил?
Сведе очи към пръста си и забеляза два червени полумесеца от двете му страни. Някой ден ще отхапе проклетото нещо, да, направо ще го отхапе и ще го глътне. Не че ще му е за пръв път да отхапе нещо. Нито пък да го погълне.
Тази улица никак не му харесваше. Извади кърпата от задния си джоб и превърза разкървавения пръст. После се огледа. Никак не се изненада, че вече почти се е стьмнило — зад някои прозорци дори светеха лампи. Колко ли се е отдалечил? Къде ли се намира? Присви очи, взря се в табелата на следващото кръстовище и разчете надписа: „Диърборн Авеню“. Отдясно имаше семейна бакалничка; на тротоара отпред бе изправена стоянка за велосипеди, а на витрината пишеше „ПРЕСНИ КИФЛИ“. Стомахът му закъркори — изпитваше истински глад за пръв път, откакто слезе от автобуса на „Континентал Експрес“ и изяде една овесена каша в кафенето на автогарата, и то само защото тя би яла нещо такова.
Изведнъж страшно му се приискаха няколко кифлички… но не просто кифлички. Искаше пресни кифлички, като онези, които правеше майка му. Тя бе дебела повлекана, която вечно пискаше, но не може да й се отрече, че умееше да готви. Пък и беше най-големият поклонник на собствената си кухня.
„Гледай да са пресни — закани се Норман, изкачвайки се по стъпалата. Вътре забеляза възрастен господин, който се туткаше около тезгяха. — Гледай да са пресни, приятелче, иначе Господ да ти е на помощ.“
Тъкмо посягаше към дръжката на вратата, когато един от плакатите на витрината привлече погледа му. Беше яркожълт и макар да не знаеше, че тази листовка я бе закачила неговата Роуз, нещо трепна в него още преди да различи думите „Дъщери и сестри“.
Присви очи и се приведе да прочете листовката, а пулсът му се ускоряваше все повече и повече.
ЕЛАТЕ ДА СЕ ПОВЕСЕЛИМ НА ОТКРИТО
НА КРАСИВОТО ПРИСТАНИЩЕ ЕТИНГЪР ПИЪР
И ДА ОТПРАЗНУВАМЕ
ЯСНОТО НЕБЕ И ТОПЛИТЕ ДНИ С
ДЕВЕТИЯ ГОДИШЕН ПИКНИК — КОНЦЕРТ
„ПОТЪНЕТЕ В ЛЯТОТО“, ОРГАНИЗИРАН ОТ „ДЪЩЕРИ И СЕСТРИ“
СЪБОТА, 4 ЮНИ.
БАЗАР ∗ ХУДОЖЕСТВЕНИ ЗАНАЯТИ ∗ ЛОТАРИИ
СЪСТЕЗАНИЯ ПО СРЪЧНОСТ
ЛАКОМСТВА ЗА ХЛАПЕТАТА