Джордж се улови за леглото, за да не я погълне наведнъж и се съсредоточи повече върху гърдите й, отколкото върху собственото си желание. Толкова дълго бе чакал, че възнамеряваше да извърши всичко бавно, да вкуси сладостта на всеки миг, на всяко докосване. Да вкуси от звука на нейното изумено стенание, когато впие устни в зърното й. Да вкуси от възбудата й, когато прокара по него горещия си език.
Когато разбра, че мисли повече за въздържанието си, отколкото за удоволствието да гали тялото на Роуз, Джордж прати въздържанието по дяволите. Друг път ще направи всичко по-бавно. Тази вечер щеше да се взриви, ако трябваше да изчака още минута.
Роуз му помогна да съблече нощницата й. Изглежда бързаше повече от него да премахне всички прегради между тях. Тя като че ли не виждаше голотата си. А той не виждаше нищо друго освен нея. Не можеше да й се насити. Очите му, устните му, пръстите му, всяка част от тялото му искаше да изучи тялото й с фантастична бързина. Всичко, което правеше, само разпалваше още по-силно пламъка, от който вече обезумяваше.
Подтикван от желанието, възпламенено в деня, когато за пръв път я видя в „Бон Тон“, той бързо съблече дрехите си и легна до нея.
— В началото може да не ти е приятно — каза той, като раздели краката й.
Тялото на Роуз се отпусна в очакване. Тя се изви като дъга, когато пръстите му потънаха в горещата й влага. От устните й се изтръгваше стенание след стенание, докато той се наместваше върху нея и се подготвяше да я обладае. Трябваше да изчака още, да направи всичко бавно, за да е сигурен, че тя ще се приспособи към него, но когато тя се хвърли върху него, той не можеше повече да чака.
— Ще те заболи, но само за миг — рече Джордж, докато се отпускаше върху Роуз.
После тя стана негова. По начина, по който мъжете правеха свои жените от незапомнени времена. С телата си. С умовете си. С душите си.
Събра цялото си търпение, за да проникне в нея постепенно и леко. Роуз обаче съвсем не споделяше неговото самообладание. Дори когато той се приготви да проникне внимателно през девствената й преграда, тя го притисна силно към себе си.
Джордж напълно изгуби контрол. Поел по пътя на желанието си, той вървеше към пълното му осъществяване. Само забави ритъма, за да може Роуз да го следва.
Но щом почувства, че вълната на сладката агония започва да се надига все повече у него, той се втурна стремглаво напред, като доведе и двамата до разтърсващо освобождаване от напрежението, което толкова дълго ги бе държало в оковите си.
Лежаха известно време един до друг. И двамата мълчаха. Щом възвърнаха контрола над сетивата си, Джордж не можа да повярва, че току-що е любил жена си. Но само трябваше да обърне глава или да протегна ръка, за да се увери, че Роуз е до него — топла и примамлива.
Чувството на задоволство се бе върнало. Усещаше как го обзема целия и го успокоява. Ако някога бе изпитвал съмнения дали ще постъпи правилно, те вече се бяха изпарили.
За пръв път през живота си беше напълно спокоен.
Джордж се събуди с първите лъчи на слънцето.
Погледна Роуз. Тя лежеше, обърната към него, и спеше. Той леко надигна глава и се облегна на лакът, за да я види по-добре. Не знаеше как е възможно, но тя изглеждаше още по-красива в съня си. Леко разрошената й коса я правеше още по-привлекателна. Сякаш нищо на света не би могло да наруши покоя й.
Но нещо смущаваше спокойствието на Джордж. Близостта на Роуз. Тя беше само на няколко инча от него, сложила ръка на корема си. Устните й, полуразголените й гърди, бялата й като алабастър шия и голите рамене бяха на един дъх от него.
Той усети как отново го облива горещата вълна на желанието. Жарта й от снощи още тлееше в него.
Желаеше Роуз. Знаеше го още от самото начало, но не бе съзнавал, че ще настъпи такава промяна в чувствата му. Не беше сигурен в какво точно се състоеше. Само знаеше, че в този миг се чувства по съвсем различен начин. Само знаеше, че е по-добре.
Никога досега не се беше чувствал толкова добре, нито толкова добър. И това не можеше да си обясни, но не се и опитваше. Само щеше да се наслаждава на това чувство, докато то траеше.