— Колко да му искам?
— Колкото можеш повече, но не се съгласявай за по-малко от дванадесет долара на глава. Ако не измъкнеш повече, ще трябва да ги караме сами. В противен случай по-добре да ги продам за кожите и сланината.
— Кога искаш да тръгна?
— Колкото можеш по-скоро. Ще кажа на Роуз да ти приготви дрехите.
Джеф се намръщи, но Джордж не му обърна внимание.
— Има още нещо, което искам да свършиш, докато си в Остин — добави той.
Отиде до коня си и се върна с нещо дълго и тънко, увито в парче плат.
— Това е сабята ти — рече Джеф. — Има ли й нещо? Съмнявам се, че някой в Остин може да оправи такова фино оръжие.
— Нищо й няма — каза Джордж и му я подаде. — Искам да я продадеш.
— Да я продам! Защо? Не сме толкова закъсали с парите.
— Искам да я продадеш и да купиш венчален пръстен за Роуз.
Джеф се намръщи като буреносен облак.
— Занеси я на „Макграт и Хейдън“. Потърси Джим Хейдън. Вече говорих с него. Той знае какъв пръстен искам. Ще ти го продаде на изгодна цена.
— По дяволите, няма да го направя. Не мога да продам сабята ти, за да купя пръстен за…
— По-добре си помисли, преди да го кажеш — предупреди го Джордж. — А докато мислиш, опитай се да си припомниш, че говориш за жена ми.
— Но…
— Няма „но“, Джеф. Изглежда мислиш, че като се вбесиш, ще промениш всичко, но не е така. Роуз ще бъде моя жена, независимо какво ще правиш.
— Надявам се, че ще дойдеш на себе си и…
— И какво? Ще я върна в Остин ли? Ще се разведа? Защо? Тя не е направила нищо, освен че се грижи за нас по-добре от собствената ни майка.
— Как можа да го кажеш?
— Това е истината. Татко не се грижеше за никого. Майка ни никога не му противоречеше. Ти може и да не си спомняш, но аз помня много добре.
Погледът му стана непреклонен като този на Джеф. Спомни си колко пъти ги бяха били, а майка им стоеше безпомощно. Спомни си колко й се гневеше заради слабостта й.
— Роуз би ме убила, ако причиня на Зак половината от онова, което татко ми причини, и ти го знаеш много добре.
— Няма да купя пръстен за онази жена. Дори и да го направя, няма да продам сабята ти заради него. Тя е свещена.
— Това е само една сабя, Джеф. Тя само ми напомня за четири ужасни години, които искам да забравя. Ти виждаш какво стана с каузата и идеите, за които се сражавахме. Аз виждам командвани от мен, разкъсани на парчета момчета, някои така обезобразени, че дори не можех да ги позная.
— И все пак мисля, че не бива да я продаваш.
— Не мога да похарча семейни пари. Трябва да купя този пръстен със свои пари. А това е единственият начин, по който мога да си набавя пари.
— Няма да го направя. Не мога.
— Кое? Да купиш пръстен за Роуз или да продадеш сабята?
— И двете.
Джордж погледна намръщеното, нещастно лице на брат си и гневът му понамаля. Можеше той да изгуби ръката си. Може би тогава и той щеше да е вечно сърдит и озлобен.
— Джеф, трябва да забравиш войната. Справедлива или не, тя свърши. Няма връщане назад, нищо няма да се повтори. Ако продължаваш да живееш със спомените си, ще бъдеш нещастен, както и всички около теб.
— Как да забравя? — извика той и размаха остатъка от ръката си пред лицето му.
— Като превъзмогнеш омразата. Може да мразиш янките, но си го изкарваш на нас.
— Ако говориш за Роуз…
— Да, но говоря и за близнаците. И за Зак, и за Тейлър. И за себе си. Никому не е приятно, когато си наоколо. Не си ли забелязал, че всички млъкват, когато дойдеш при нас?
— Не могат да ме понасят, защото съм сакат.
— Ако искаш — вярвай, но всички те обичат. Биха ти го показали, но ти не им позволяваш.
— Това е чиста измислица, по дяволите. Те ще си счупят краката да излязат от стаята. Монти едва не пада от бързане.
— А защо да стои там? Не е чул нищо хубаво от теб, откакто си се върнал.
— Той е двуличник, ограничен, инат, раздразнителен…
— Не повече от теб.
Джеф като че ли щеше да се пръсне от ярост.
— Монти е десет пъти по-лош, отколкото аз съм бил някога.
— Попитай Роуз, ако не ми вярваш.
— Не бих я попитал за нищо.
— А би трябвало. Може да научиш някои неща, които ще те изненадат. И ще ти помогнат.
— Ако мислиш да се осланяш на съветите на Роуз, можеш да си го спестиш.
— Искам да ти дам само един съвет — каза Джордж. — Ще трябва да избереш между семейството и озлоблението си.
— Ти просто искаш да ми наложиш да приема Роуз. Знаеш, че това никога няма да стане.