— Само ти казвам, че си на път да се отчуждиш от единствените хора на този свят, които имат причина да те обичат, независимо че ти се държиш като окаян, изпълнен със злоба негодник. Роуз сега е част от нашето семейство. След няколко години Монти и Хен също ще се оженят. Не можеш да отхвърлиш съпругите им, без да отхвърлиш и тях самите.
— Те няма да се оженят за янки.
— Може би не, но изборът е техен. Ти трябва да си готов да ги приемеш, независимо за кого ще се оженят.
— Не мога да го направя.
— Тогава си помисли за тези неща по пътя към Корпъс Кристи. Помисли си, докато разговаряш с мистър Кинг. Помисли си, докато продаваш сабята ми и купуваш пръстен за Роуз. Реши кое е по-важно за теб — семейството или озлоблението ти. Можеш дори да останеш в Остин няколко дни повече, за да бъдеш напълно сигурен. Ако решиш в полза на семейството, ще имаш щастието отново да спиш в къщата. Ако ли не, по-добре изпрати пръстена.
— Искаш да кажеш — да се махна оттук ли?
— Искам да направиш своя избор. Няма да позволя да разрушиш семейството.
— Ти го правиш със своята жена янки.
Джордж си помисли, че думите на Джеф ще го вбесят, но при мисълта за Роуз беше невъзможно да се ядоса.
— Трябваше да дойдеш в къщата вчера. Моята жена янки направи увеселение по случай рождения ден на Зак. Никой от братята му не си спомни, че той има рожден ден. Никой от братята му не се сети да му приготви торта или да му купи подаръци. Само моята жена янки. Тя похарчи парите, които й платихме, за да купи на нашия брат кожени каубойски панталони. Знаеш ли как се почувствах?
— Зак хареса ли ги?
— Беше на седмото небе от радост. И знаеш ли какво още направи моята жена янки? Тя приписа заслугата за панталоните на мен. В този миг бях толкова отвратен от себе си, че не можех да вдигна глава. Единственото, което Зак е искал за рождения си ден, а аз да не знам.
Джеф мълчеше.
— Никога не съм виждал това момченце толкова щастливо. Монти и Хен започнаха да го закачат. Дори Тейлър се забавляваше. Четиримата се сборичкаха на пода. Правил ли си някога такава вечер за семейството? Аз не съм, но моята жена янки го направи. По време на войната хората и от двете страни страдаха, Джеф. Знам, че не мога да поправя загубата ти. И баща ни няма да се върне, а спомените няма да помогнат.
— Значи, ако не забравя за това — размаха отново Джеф остатъка от ръката си — и за баща ни, и за всичко останало, по-добре да се махам.
Джордж въздъхна отегчено. Изглежда, думите му нямаха никакъв ефект. Но трябваше отново да опита.
— Никой от нас няма да забрави войната, Джеф. Тя винаги ще бъде част от нас, но само една част. С течение на годините тази част ще става все по-малка и по-поносима. Но трябва да започнем сега, когато е най-трудно.
— Никога няма да забравя какво е правил баща й.
— Не те карам да го забравяш. И Роуз няма да го забрави. Само не го използвай срещу нея. Никога няма да те приемат добре в нечий дом, ако не уважаваш стопанката му.
— Кажи ми, че я обичаш — избухна Джеф и целият му гняв се фокусира в това предизвикателство. — Никога не съм те чувал да го казваш. Не вярвам, че си способен на това.
— Ще си промениш ли мнението за Роуз?
— Може би. Ако действително я обичаш. Само че не вярвам да е така.
Джордж започна да си подсвирква нетърпеливо, като се помъчи да отклони въпроса на Джеф. Тук не ставаше дума за него и Роуз. А може би беше така. Не знаеше. Джеф бе задал въпроса. Може би той щеше да му даде един от отговорите, които търсеше.
— Преди няколко дни разбрах, че не знам какво е любов.
— Майка ни обожаваше нашия баща — възрази възмутен Джеф. — Тя беше обсебена от него.
— Това беше една от причините да изпитвам страх от женитбата. Обичах майка ни, но не исках да се оженя за някоя като нея. За мен любовта означаваше безпомощност, задушаване, болка. Едва когато срещнах Роуз разбрах, че любовта означава сила, способност да отстояваш своето, да говориш неща, които никой друг не иска да чуе. Разбрах още, че тя означава себераздаване, защото правиш някой друг щастлив. Не знам дали обичам Роуз. Известно време не бях сигурен, но…
— Знаех си го. Знаех си го!
— … но сега съм сигурен. Знам, че ми е необходима, че не мога да си представя живота си без нея. Това ли е любовта? Мисля, че това е част от нея. Знам, че я желая. Тя успокоява душата и тялото ми, както нищо друго. Това също е част от любовта. Знам също, че никога не съм бил толкова щастлив, колкото с нея.
— Говориш, като че ли си омаян.
— Това може би е също част от любовта. Не знам, но ще разбера. Понякога всичко това ме обърква. Чувствам се като дете. Но всеки ден научавам по нещо. Това е все едно да промениш начина си на живот. Това е доброволно желание да се откажеш от контрола. Да се обречеш на нещо и да вярваш, че то ще се осъществи.