Джордж усети как постепенно безумната ярост започва да намалява и разсъдъкът да му се прояснява. В този миг старецът се спъна в един корен и Роуз се отскубна от него. Затича се, но Макклендън вдигна пушката и стреля.
Джордж видя как тя залитна и падна. Стреля моментално и без да чака да види дали е улучил стария, хукна към Роуз.
— Само драскотина — каза тя, като посочи петното кръв върху роклята на рамото си. — Нищо ми няма.
Внезапно около тях затрещяха изстрели.
Джордж помогна на Роуз да се изправи на крака и побягнаха към възвишението край потока. Соления стреляше толкова бързо, колкото му позволяваше пушката.
— Обградени сме: — извика той. — Не знам колко дълго ще успеем да издържим.
Вдигнаха пушките точно когато Макклендънови изникнаха от храстите. Джордж и Роуз ги поваляха един по един с неумолима решителност. Не след дълго стрелбата поутихна, а сетне съвсем замря.
Джордж чакаше, но нищо не се случи. Изчака още. Никакви изстрели. Никакво движение в шубраците.
— Има ли някой там? — извика той.
Тишина.
Не смееше да излезе от укритието. Не знаеше какво става, но беше убеден, че Макклендънови са още там.
— Има ли някой? — повтори той.
След малко един глас се обади:
— Да.
— Няма никакво злато — каза Джордж. — Никога не е имало. Опитах се да обясня на стареца, но той не искаше да чуе. Можете да прекопаете цялата земя около къщата.
— Вече го направихме — отговори гласът.
— Няма смисъл от повече жертви.
Последва продължително мълчание.
— Още ли си там?
— Да.
— Ще ни оставиш ли на мира?
Отново мълчание. Джордж чуваше, че си говорят нещо, но нямаше представа какво.
— Може ли да вземем баща ни?
— Да.
След няколко минути от гъсталака излезе слаб мъж, копие на стареца преди години. Спря за миг, сетне тръгна към баща си.
— Казах му, че няма никакво злато, че богатите не се трудят неуморно като вас, но Сайлъс се кълнеше, че има. Единственото, което можехме да направим, беше да ви накараме да напуснете къщата.
— Какво стана със Сайлъс?
— Баща ни го уби. Така се вбеси, че не може да намери златото, че го застреля, без да му мигне окото.
Младият мъж погледна към баща си.
— Казах му да не закача жена ти. Никой не въвлича жени в тези работи. Но това го разяри още повече и не искаше да слуша никого. Мислеше, че знае всичко, и виж докъде стигна — както и ние — добави той, като погледна към ранените си братя, някои от които започнаха да се надигат, но други не помръдваха. — Стреляте добре. И това казах на баща ни, но той отговори, че сте от източните райони, а там само планинците умеят да си служат с оръжие. Разправих му как един от братята ти застреля Клут и Бъди без никой да го забележи, но той не се вслуша в думите ми.
— Какво ще правите сега? — попита Джордж.
— Ще го занесем вкъщи и ще го погребем до майка ни. На нея ще й хареса, но аз пет пари не давам, дори койотите да го разкъсат.
Джордж наблюдаваше как мъжът вдигна тялото на баща си и го качи на един кон, който някой изведе от храсталаците. Старецът беше мъртъв. Джордж бе изгубил битката със себе си.
— Исках да го улуча в лакътя — промълви Джордж по-скоро на себе си, отколкото на Роуз и Соления. — Само исках да бъда сигурен, че няма да застреля Роуз.
— Точно там го уцели — потвърди Соления, — но той използва двете си ръце, за да се прицели в теб, докато ти помагаше на Роуз да се изправи на крака. Трябваше да го спра по някакъв начин, само че не съм толкова добър стрелец като тебе и се премерих в нещо по-голямо от лакътя.
Джордж изпита огромно облекчение. Беше спечелил. Щом можа да се овладее, когато животът на Роуз бе застрашен, тогава би могъл да го направи и друг път.
— Ще отида да проверя дали наистина са се махнали — рече Соления, изкатери се по брега и се изгуби в храсталаците.
— Мислиш ли, че ще се върнат? — попита Роуз.
— Няма да дойдат вече — отговори Джордж, който се бе съвзел почти напълно. — Младият не прилича на баща си. Къде си скрила Зак? Не го видях, когато влязох в пещерата за пистолета.
— И аз не знам къде е — отвърна Роуз. — Бях излязла да го търся, когато Макклендън ме хвана.
— Искаш да кажеш, че се е измъкнал, без да ти се обади?
— Боя се, че бях заспала.
— Само да го намеря, ще го скъсам от бой — закани се Джордж.
— Той не е искал…
— Знам, но заради него едва не те убиха, а това е непростимо.