— Ще се редуваме — съгласи се Хен.
— И не искам ти или Зак да ходите по-надалеч от потока или загражденията, освен ако не ви придружава някой от нас — обърна се Джордж към Роуз.
— Онези дърти индианци няма да ме открият — заяви гордо Зак. — Обзалагам се, че ще извървя целия път до Остин без никой да ме види.
— Всички трябва да бъдем по-предпазливи — каза Джордж на най-малкия си брат, — дори и ти…
— Но…
— Ако искаш отново да дойдеш с нас, ще правиш, каквото ти казвам.
— Но…
— Как ще се почувстваш, ако някой индианец застреля Роуз, докато ти си играеш в храсталака само защото не си бил тук, за да я предупредиш?
Роуз се ядоса на Джордж, че кара Зак да изпитва вина, преди да е сгрешил в нещо, но разбра, че това може би е единственият начин да накара момчето да не се отдалечава от къщата. След като години наред бе правило каквото си иска, то трудно възприемаше дисциплината.
— Добре, но ако някой стар индианец се промъкне до къщата, ще му пръсна главата.
— Направи го — рече Джордж. — А що се отнася до теб — обърна се той към Роуз, — не искам да излизаш от къщата, освен ако не се налага.
— Не се притеснявай за мен — успокои го тя. — Днешният случай ми стига, за да ми треперят краката месеци наред.
— И дума не вярвам на всичко това — обади се Монти. — Ако някой индианец е достатъчно глупав, за да тръгне след вас, накиснете дрехите му в коритото за пране и го сложете във ваната за пет минути. Повече няма да се мерне насам.
Тя се засмя заедно с всички, но ако питаха нея, индианците можеха да си стоят мръсни.
Роуз изпита лошо предчувствие за шестимата мъже в мига, в който ги зърна през прозореца на кухнята. Нямаше кой друг да минава по този път с изключение на конекрадци, бандити и дезертьори, търсещи щастието си. Тези мъже яздеха яки, добре охранени коне и носеха хубави дрехи. Очите им шареха насам-натам, като че ли описваха наум имуществото, което виждаха.
Не вярваше да са крадци, дошли да огледат ранчото, преди да го оберат. Тук нямаше нищо за крадене. Но те явно търсеха нещо и не бяха особено загрижени по какъв начин щяха да го получат. Такъв вид имаха.
Каквото и да искаха, Джордж беше тук, пред къщата. И той ги бе видял.
Напрежението й обаче нарасна, когато видя, че Джордж се приближава към пушката, облегната на стената на къщата. Двамата с него бяха сами днес. Всички момчета заедно със Соления работеха на един позанемарен участък в околността. Намираха се твърде далече, за да чуят изстрелите.
Без да се замисля, Роуз протегна ръка към ловджийската пушка, която Джордж я бе накарал да държи в кухнята, след като бяха видели индианците.
— Твое ли е това място? — попита един, който явно беше водачът, когато спряха конете си пред къщата.
— Мое и на братята ми — отговори Джордж. — Защо питаш?
— Ние сме от аграрния отдел.
— Как ще го докажете?
Човекът изглеждаше изненадан от въпроса на Джордж. И обезпокоен.
— Няма нужда да го доказваме. Ние сме тук, за да…
— Или си покажете документите, или се махайте от земята ми — рече Джордж и хвана пушката.
Мъжете се размърдаха неспокойно на седлата си, като държаха ръце на пушките. Роуз знаеше, че Джордж няма никакъв шанс, ако започнат да стрелят. Тя облегна края на пушката на отворения прозорец.
— Покажи му документите, Гейб — обади се един, който се намираше най-близо до водача. — Не е необходимо да създаваме паника, освен ако не се налага.
Отзивчивостта на мъжа не премахна страховете на Роуз. Не й харесваха очите му. Бяха мънички и злобни. Освен това говореше с по-ясно изразен североамерикански акцент от първия.
Политически авантюристи.
— По дяволите, Кейто, никой досега не ни е искал документи — оплака се Гейб.
— А трябва — рече Джордж. — Всеки може да дойде тук и да се представя, за който си иска.
— Изглеждат в ред — отбеляза Джордж, след като прегледа подхвърлените му документи, — но ще проверя, когато отида в Остин. А сега кажете по каква работа сте тук?
Гейб бе склонен да се разправя, но Кейто нареди:
— Кажете му.
— Нашата работа е да проверяваме всеки, който притежава земя в областта. А ти явно притежаваш доста.
— Обясних ви вече, че тя принадлежи на мен и на братята ми. Седмина сме.
— Никакви сведения нямаме за братя. Тук фигурира само името Уилям Хенри Рандолф.
— Той е мъртъв.
— Тогава предполагам, че трябва да разговаряме с мисис Рандолф — рече Кейто. — Вероятно е онази млада жена, която гледа от прозореца там?
Роуз понечи да се скрие, но вече нямаше смисъл. Не биваше да слуша разговора — Джордж имаше право да и се сърди, но беше твърде късно да се спотайва.