Старецът с мъка прочете обявата, погледна Джордж, изкиска се весело, а после избълва плюнка тютюнев сок над главата на най-близкия зяпач.
— Няма да намери никоя свястна — отбеляза той.
— Хайде, Жълтия Том, разкарай се — рече шерифът. — Няма какво да дразниш хората.
— Чуй какво ще ти кажа — обърна се старецът към Джордж. — Тук няма нищо свястно за леглото. Освен ако преди това не се напиеш.
— Стига толкова — прекъсна го шерифът. — Няма да позволя да дрънкаш врели-некипели. Това е почтен млад мъж, който притежава ранчо и много глави добитък.
— Това няма значение. Няма да намери никоя, която да отиде при индианците. Като нищо ще я убият или ще й вземат скалпа.
— Той не живее при индианците. А сега се омитай, преди да съм те натикал в затвора.
— Няма да помогне — продължи непоправимият Том. — Ще се измъкна през решетките.
С наближаването на уречения час Джордж се чудеше дали Жълтия Том не знае повече за жените от Остин, отколкото шерифът.
Няколко жени се смесиха с тълпата, но никоя не пристъпи напред. За голямо огорчение на Джордж, той осъзна, че търси Роуз. Дори нещо по-обезпокоително — беше разочарован, че не я вижда. И много хубаво. Тя не бе икономката, която му трябваше.
Джордж знаеше, че това е истината, но това не заличаваше разочарованието му.
Точно в пет шерифът се обърна към тълпата.
— Има ли някой тук във връзка с обявата?
Три жени пристъпиха напред.
Единствено военната подготовка попречи на Джордж да не им обърне гръб веднага.
— Това е мисис Мери Ханкс — представи шерифът първата слабовата жена, която изглеждаше достатъчно възрастна, за да бъде майка на Джордж. — Тя загуби съпруга си по време на войната.
— Имам седем деца — съобщи мисис Ханкс. — Едва ли ще усетя разликата, ако започна да се грижа за още седем.
Но външният вид на мисис Ханкс, както и двете хлапета, които явно бяха част от домочадието й, му подсказаха, че нейната представа за семейни грижи е твърде различна от неговата.
Шерифът Блокър се обърна към следващата жена, яка блондинка на неопределена възраст, с видимо непривлекателни черти и грозна широка усмивка.
— Това е Бертилда Хубер. Тя е германка. Загубила е семейството си тази зима.
— Я — потвърди Бертилда.
— Не говори ли английски? — запита Джордж обезпокоен.
— Нито дума като за пред хората — обясни шерифът.
— Я — потвърди Бертилда.
Джордж се обърна към третата кандидатка.
— Името ми е Пийчис Макклауд — съобщи една едра жена, като излезе напред, за да се представи по начин, който Джордж свърза повече с командващ офицер, отколкото с икономка. — Силна съм и имам желание да работя. Ще готвя и ще чистя за колкото мъже искате, но ако влезете в стаята ми посред нощ, ще ви заколя.
Насъбралите се хора се изсмяха. Някои от мъжете се сбутаха с лакти. Няколко жени кимнаха одобрително.
Джордж знаеше, че е попаднал точно на такава, каквато искаше — едра, силна жена, която ще работи като вол и няма да очаква нищо в замяна освен покрив над главата си.
Не се и съмняваше, че яденето ще бъде готово навреме, къщата чиста като аптека, а дрехите прилежно изгладени всяка седмица. И все пак, в мига, в които разбра, че е намерил онова, което търсеше, той реши, че не я иска. Безчувствена жена като Пийчис лесно би разкъсала крехките връзки в семейството му.
Но къде да търси друга? Дали нещата ще са по-различни в Сан Антонио, Виктория или Браунсвил?
Не. Роуз не беше в нито един от тези градове.
Джордж изруга. Колкото и да не можеше да забрави големите й кафяви очи, той нямаше нужда от Роуз. Онова, което искаше и търсеше, нямаше нищо общо с нея.
— Нали ти казах, че тука има само боклуци — изкудкудяка Жълтия Том от тълпата. — Пийчис е най-сгодна, но за шест месеца ще ти стопи лагерите.
— Млъквай, старче, или ще ти извия врата — заплаши го Пийчис.
Жълтия Том избълва слюнка тютюнев сок в краката на Пийчис, за да й покаже какво мисли за заплахите й. Тя се нахвърли срещу него и тълпата се отдръпна със смях.
— Вземи чужденката — посъветва го Том. — Поне няма да говори.
— Мисля, че нито една от вас няма да се чувства добре при нас — започна Джордж. Не можеше да се върне без икономика, но пък не можеше и да наеме никоя от тези жени.
— Бих била доволна навсякъде, където реша, че съм доволна — оповести Пийчис с войнствено изражение.
— Я — повтори като ехо фройлайн Хубер.
— Съжалявам, ако съм ви създал неприятности… — продължи Джордж.