Роуз не каза нищо. Не можеше.
— Джеф не искаше да ходи в армията. Страхуваше се, че няма да е по силите му, но баща ни го накара да се срамува. Загуби ръката си и сега не се смята за пълноценен човек.
Роуз никога не бе изпитвала такова безсилие. Бе вникнала в сърцето на Джордж и бе усетила болката му. Видяла бе и железните обръчи, които го стягаха. Най-сетне разбра всичко и се почувства по-безпомощна от всякога.
Роуз въздъхна отчаяно, отметна завивките и седна на ръба на леглото. Беше изтощена, но не бе мигнала. Не можеше да престане да мисли за случилото се снощи. Не за бащата на Джордж или за гласуването, а за Джордж. Допуснала бе грешка да го попита какво мисли за оставането й.
— Непрекъснато ти повтарям колко ценя работата ти — каза той. — Не съм променил мнението си.
Не знаеше защо го попита. Тя му бе казала да се държи настрана. Какво искаше от него?
Знаеше точно какво иска.
Искаше да й каже, че най-много от всичко на света желае тя да остане. Искаше да й каже, че ще бъде съкрушен, ако замине, че ще тръгне след нея и ще я довлече обратно, ако трябва. Искаше да й каже, че не може да си представи как би живял без нея, че тя му е необходима като слънцето на небето и земята под краката му. Искаше да й каже, че тя е сънят му нощем и надеждата му денем. Искаше да й каже, че е неотделима част от живота му, докато я има на този свят.
Искаше да й каже, че я обича.
Искаше да говори за очите й, косата й, устните й, кожата й, носа й, ушите й, дори за гърдите й. За всичко друго, само не за готвенето й, за поддържането на къщата и за отличното й познаване на законите в Тексас. Искаше да я възприема като жена. Желана жена. Жена, която го кара да лежи буден нощем. Жена, чиято красота и чар го бяха обсебили и чието присъствие измъчваше тялото, ума и душата му. Жена, която толкова надълбоко бе влязла в живота му, че нямаше да е докрай удовлетворен, ако не я притежаваше.
Напълно и изцяло.
Искаше й се той да бъде дотолкова завладян от бушуващо желание, че когато беше близо до нея, да се налага да заключва спалнята си, за да опази добродетелността си.
Искаше страстта му към нея напълно да надделее над влудяващото му самообладание, нуждата му от нея да бъде толкова голяма, че да направи всичко, за да спечели нейната любов.
Копнееше да го боли за нея толкова, колкото нея я болеше за него, да почувства страданието от несподелената или непризнатата любов; любовта, сведена до унижението да се надява на комплименти за готвенето и чистенето, само за да знае, че мисли за нея. Искаше й се да я гледа в очите, отчаяно да търси знак на топлина, знак на неподправено чувство и да среща само хладно одобрение.
Искаше да бъде толкова окаяно нещастен, колкото е тя.
През следващата седмица стана ясно, че гневът на Джеф влияе на настроението на цялото семейство. Монти почти се влуди Хен стана мрачен; Тейлър все едно че го нямаше.
Болеше я за Зак. Детето знаеше, че нещо не е в ред, но не знаеше точно какво. То търсеше увереност при Джордж и Роуз. Но тя не можеше да му я даде. Джордж също.
Ето защо Роуз реши да се върне в Остин.
Не й беше трудно да вземе това решение. В ранчото нямаше бъдеще за нея. Джордж й бе дал да разбере това ясно още в началото. Поведението му през изминалата седмица засили убедеността й. Тя беше достатъчно млада и красива, за да го предизвиква от време на време да превъзмогва сдържаността си, но искаше повече от физическо желание. Искаше обич и семейство, но нямаше да ги получи от Джордж.
Освен това присъствието й разединяваше семейството. Спокойствието и ведрото настроение се бяха изпарили. Нямаше значение, че не е честно и че никой не го иска.
Просто така се получи.
Не искаше да остава, за да види поражението на Джордж. Нямаше значение, че вината е на Джеф. Той беше член на семейството. Тя не беше. И никога нямаше да бъде.
Затова реши да напусне. Нямаше да съобщава на Джордж. Нямаше сили да му каже.
— Ако ходиш скоро в Остин, ще дойда с теб — обърна се тя към Джордж по време на закуската следващата сутрин.
Трудно й беше да произнесе тези думи. Прозвучаха толкова категорично. Те означаваха, че е изгубила всякаква надежда, че Джордж може да я обикне. Не се заблуждаваше, че с отсъствието си ще постигне онова, което не бе успяла да постигне с присъствието си.