В същия миг Роуз съжали за казаното. Може би единствената причина да дойде при нея бяха братята му. Нямаше да може да понесе това.
— Харесвам те — призна без желание Джордж. — Харесвам те от самото начало. Възхищавам се от смелостта и енергията ти…
— Дотегна ми от възхищението ти. Не можеш ли да почувстваш нещо по-непринудено?
— Възхищението ми към теб ме накара повече да те харесвам — отговори Джордж, като държеше на своето. — Получих достатъчно много уроци относно значението на смелостта, за да я пренебрегна отново.
— Добре де, харесваш смелостта и енергията ми. А нещо друго у мен не харесваш ли?
— Но те са част от теб. Нямаше да си същата без тези качества.
— Може би аз съм сгрешила — рече отчаяно Роуз. — Може би ти си напълно неподходящ за съпруг.
— Искаш да ти кажа, че за мене си красива — каза Джордж, — че непрекъснато мисля за теб, че протягам ръка, за да те докосна?
— Да! — възклицанието се изтръгна като въздишка от гърдите на Роуз, като сбъдване на дълго лелеяно желание, като отговор на всички въпроси, свързани с любовта й. — Точно това иска да чуе всяка жена от мъжа, когото…
— Когото? — попита той.
— Довърши онова, което искаше да кажеш — продължи Роуз. Тя не можеше да му каже, че го обича. Не би го сторила.
— Никога не съм вършил нещо по-трудно от това да те държа на разстояние от теб. Не можеш да си представиш колко пъти съм искал да те докосна, да…
— Кажи ми — замоли го Роуз. — Винаги съм мислила, че не ти е трудно да се държиш на разстояние.
Джордж се приближи до нея.
— Ти си красавица, Роуз. Цял един живот няма да ми стигне, за да ти разкажа за всичко, което ми мина през ума, откакто си тук.
— Не ми каза всичко.
— Бях започнал, но ти ми заяви, че нищо няма да излезе.
— Забрави какво съм ти казала.
Той се приближи още малко.
— Не знам как да изразя чувствата си с думи. Никола не съм срещал жена като теб. Ти не искаш да говоря за възхищението си, но как да те накарам да разбереш, без да го направя? Не искаш да говоря за смелостта ти или за енергията ти, но те са част от тебе, така както очите и устните ти.
Той протегна ръка и леко я докосна по бузата. Роуз не можа да се съсредоточи, за да му отговори.
— Знам, но когато говориш за устните ми, някак не се чувствам такова ужасяващо бреме.
— Виждал съм много красиви жени. Доскоро светът като че ли беше пълен с тях. Но за тях красотата беше самоцел. Те бяха само вежди, устни, кожа, коса и нос, които толкова държиш да възхвалявам. Но нищо повече. Сбор от красиви части.
Ръката му се плъзна по нейната. От допира му изпита силно, почти болезнено усещане.
— Мислиш ли, че съм приятна за гледане?
— Да. Дори Монти смята, че си хубава. А щом си успяла да отклониш поне за пет минути вниманието му от кравите, значи си изумителна.
Роуз се засмя весело, въпреки усещането по ръката си.
— Никога не съм предполагала, че ще се радвам на комплимент, изразен по този начин, но се случиха толкова неща, които не съм очаквала.
— Не ме бива много, а?
— Не. Всъщност доста ме обърка.
Джордж я улови за ръката.
— Опитвам се да ти кажа, че си хубава. Но красотата ти означава много повече заради теб самата, заради онова, което искаш да дадеш от себе си; заради онова, което искаш да споделиш, без да искаш нещо в замяна.
Тя почувства как палецът му описва кръгове по ръката й. Трудно беше да мисли за заминаване при проявата дори на един такъв малък знак на внимание.
— Сега вече се справяш малко по-добре — прошепна Роуз със затворени очи, а душата й жадно поглъщаше думите му.
— Искам да те прегръщам и целувам не само защото ми е изключително приятно. Искам те в обятията си заради всички онези дребни неща, които правиш, за да ми доставиш удоволствие; защото много пъти оставяш работата си, за да обърнеш внимание на Зак; защото макар и уморена, не спираш да вършиш нещо за нас.
— Продължавай.
Той нежно я притегли към себе си.
— Скоро разбрах, че не съм щастлив и спокоен, когато не си близо до мен. Когато съм далеч от ранчото.
— Все се питам какво ли правиш. У дома непрекъснато се улавям, че те търся с поглед. Предстои ли да взема някакво решение, чудя се какво би било твоето мнение. До такава степен си обсебила ума и мислите ми, че не мога да си представя как съм живял без теб.
Той я притегли още по-близо до себе си. Не се допираха, но Роуз усещаше топлината на тялото му.
— Ядосвах се, ревнувах, когато Монти започна да флиртува с теб. Мисълта, че някой друг те харесва, ме покруси. Още по-зле се чувствах, когато си помислех, че и ти може да го харесваш. Тогава разбрах, че искам да харесваш само мен. Казах си, че не е честно да ти се признавам в любов, след като нямам какво да ти предложа. Но онзи ден при потока забравих за справедливостта. Искам само да те целувам, да знам, че поне малко ме харесваш.