— Добро утро, любов моя. — Приливът на ведро настроение в дрезгавия му шепот не можеше да остане незабелязан.
Ирайн отговори с едва доловимо кимване, търсейки крадешком нещо, с което да се покрие. Използваните кърпи лежаха скупчени на пода до краката му, а роклята й бе останала на стола пред тоалетната масичка и тя не можеше да я достигне.
Лорд Сакстън пристъпи непринудено напред, отиде точно до този стол и при сядането затисна част от роклята. Ирайн използва случая, за да си я вземе, и се помъчи да се държи естествено, докато Теси напрегнато се опитваше да продължи работата си. Нарастващо безпокойство обхвана камериерката, когато безизразната маска се обърна право към нея. Потискащият външен вид на господаря беше в пълен контраст със съвършената голота на господарката й. Младото момиче не можеше да издържа повече на напрежението, смотолеви едно объркано извинение и изскочи от стаята.
Когато вратата се затвори след нея, зад маската прозвуча тих смях. След това смразяващият поглед се насочи към Ирайн, чието чувство за свян се надигна срещу острото жило на неговото натрапчиво внимание. Все по-засилваща се руменина плъзна към нежнорозовите й гърди. Опитът й да се прикрие с ръце беше съпроводен с изблик на гръмогласен смях.
— Знаете ли, любов моя, че докато се изчервявахте, аз наблюдавах лицето ви.
Без да знае какво точно да прави с ръцете си, Ирайн го погледна и се опита да преодолее смущението си. Беше невъзможно да се проникне под маската, но тя усещаше, че погледът му я изгаря чак до дъното на душата й.
— Не мога да устоя на онова, което се опитвате да прикриете. — Леката закачливост правеше гласът му да звучи не чак толкова сурово. — Повярвайте ми, мадам, че ако ми дадете дори и най-незначителен знак с пръстчето си, аз с неутолим копнеж ще ви занеса в леглото и ще изпълня съпружеските си задължения.
— Милорд, вие… вие се шегувате с мен — промълви тя и притисна ръцете си една към друга, за да не би той случайно да изтълкува някое нейно движение като покана.
— Дайте ми шанс! — Той леко се надигна от стола. — Едно просто „да“ би било достатъчно. — Той изчака известно време, докато Ирайн, забравила за голотата си, протегна напред двете си ръце, сякаш искаше да го отблъсне.
— Милорд, аз… — Думите на отказ се спряха в гърлото й.
— Мислех си… — Той отмести роклята настрана, седна отново на стола и й я подхвърли.
Тя сграбчи здраво дрехата и погледна към него с благодарност и облекчение.
— Господарю — нежно прошепна тя, опитвайки се да потисне чувството си за вина. — Разчитам изцяло на вашето търпение и разбиране.
— Мадам, мислили ли сте някога, че човек трябва от време на време да преодолява страховете си?
Тя кимна колебливо.
— Знам, милорд, но…
С едно движение на ръката той отхвърли забележката й.
— Знаете! За вас дори е трудно да си представите този миг. — Той подпря лакът на коляното си и се наведе напред. Ирайн срещна твърдия блясък, идващ от дупките за очите му. — Но сигурна ли сте, че все някога ще се решите на това, мадам?
— Аз… аз ще…
— В случай че имахте избор — прекъсна я той, — можете ли да ми посочите името на някой мъж, за когото бихте искали да се омъжите? Ако съществува такъв мъж, аз бих отишъл при него…
— Няма такъв, милорд — измънка тя и се опита да отхвърли от съзнанието си образа на Кристофър Сатън. Беше сигурна, че не е влюбена в него, а може би изпитва само временно увлечение и в най-скоро време ще забрави, че той изобщо съществува. Най-малкото надяваше се, че ще бъде така.
— Добре, мадам. — Той стана и добави: — Всъщност дойдох тук, за да обсъдим с вас нещо друго. Имам да уреждам в Лондон делови въпроси с барон Лейчестър и съм подготвил всичко, за да дойдете и вие.
— Барон Лейчестър?
— Един стар познат на семейството, любов моя. Сигурен съм, че ще ви достави удоволствие да се запознаете с него и с очарователната му съпруга. Смятам да им погостуваме няколко дни. Пригответе се за кратко пътуване — една-две официални рокли няма да ви бъдат излишни.
— А имате ли някакви предпочитания за днешния ми тоалет, милорд?
— Убедих се, мадам, че вие притежавате възхитителен усет да избирате винаги най-подходящото за случая. Ето защо е по-добре да предоставя избора на вас, тъй като моите предложения биха могли да се окажат не толкова добри.
Нейните тънки, изящно оформени вежди се извиха нагоре, сякаш задаваха неизречен въпрос.
— Вие сте прекрасна — поясни той. — Но се опасявам, че бихте привлекли върху себе си много повече внимание, отколкото би ми било приятно.