Ирайн отвърна очи, без да знае какво да отговори. Всяка промяна в разговора им ясно показваше, че той я желае и очаква нетърпеливо да влезе в ролята си на съпруг.
— Облечете се, мадам. — Той тръгна към двукрилата врата и допълни: — За да не се отклонявам от доброто си възпитание, навярно ще е по-добре да ви изчакам долу.
Приготовленията за пътуването се сториха на Ирайн не толкова вълнуващи, колкото уморителни и безсмислени. Ако съпругът й вземеше решение да я замени с друга жена, това би й донесло голямо облекчение. Тя съвсем не държеше да се представи в най-добрата светлина. Теси обаче не мислеше така и полагаше огромни усилия, за да не пропусне и най-малката подробност. Гарвановочерната буйна коса на Ирайн беше навита и къдриците закрепени на тила. Покритите с плисета жартиери трябваше да придържат дългите до коленете копринени чорапи. Върху ефирната й долна риза беше нахлузен тесен корсет, а върху него — пътна рокля от тъмно, пауновосиньо кадифе. Долната половина на ръкавите и високо вдигнатата яка бяха богато извезани с коприна. Деколтето също беше украсено с розова дантела, нагъната на фини плисета и подобна на пяна, каквато имаше и върху цепнатите, набрани маншети. Тясна подплънка малко под талията придаваше на роклята обем и повдигаше по-дългите странични краища. Накрая камериерката сложи върху грижливо направената й прическа една предизвикателна шапка с развяващо се перо. Тук обаче Ирайн запротестира, защото, въпреки че шапката беше подбрана с много вкус, нямаше намерение да се състезава с Клаудия Талбот.
— Но, мадам, сега вие сте жена на лорд Сакстън — напомни й Аги. — Затова ваше задължение е да се обличате, както подобава. Сигурно няма да ви се понрави, ако хората зашушукат, че господарят не ви купува нищо, нали? А той похарчи цяло състояние за вашия гардероб. Вижте сама каква сте прекрасна в дрехите, които е купил за вас. Би било много жалко, ако не се наслаждавате на разкоша, който ви заобикаля. Я идете и се погледнете само! — Тя заведе Ирайн пред голямото огледало и изчака, докато младата й господарка се огледа добре. — Е? Като дъщерята на някоя краварка ли изглеждате, или като истинска лейди?
Ирайн трябваше да признае, че майсторството на Теси беше направило чудеса. Дори и най-претенциозният мърморко не би могъл да каже, че е зле облечена. До известна степен тя дори разбираше защо лорд Сакстън я намира красива. Имаше нежно изваяни черти на лицето, чиста и свежа кожа, дълга, привлекателна шия и гъста, блестяща коса. Независимо че беше слаба и малко по-висока от средния ръст, нямаше нужда от подплънки, които да запълват горната част на ризата й или да подчертават хълбоците й.
Въпреки това Ирайн се чудеше как ще реагира лордът на тоалета й. Предстоеше дълго пътуване до Лондон, а тя не знаеше какви ще бъдат условията за нощуване по пътя и след пристигането им. Затова трябваше да бъде предпазлива и да не привлича вниманието му повече, отколкото бе необходимо.
Аги я щипна леко по бузите, за да им придаде малко цвят.
— Колко добре изглеждате, мадам! Всеки ще разбере защо сте спечелили благоразположението на господаря. Направо сте прекрасна! Изобщо няма да ви навреди, ако пуснете и една малка усмивчица.
Ирайн се усмихна уморено и вяло.
Икономката отвърна със строг поглед:
— Мадам, с ваше позволение, ама и една мида във вряла вода би се засмяла по-весело.
Теси прикри с ръка устата си, за да не се чуе хихикането й, а бузите на Ирайн придобиха малко повече цвят. Скърцайки със зъби, тя направи още един опит да се усмихне, Аги обаче само въздъхна и се запъти към вратата.
— Ако това е най-доброто, на което сте способна, сигурно ще трябва да се примирим с него.
Ирайн се почувства леко обезпокоена. Тъй като основната задача на Аги, изглежда, беше да се грижи за потомството на рода Сакстън, Ирайн започна да разбира, че жената изобщо не се интересува от нейните чувства, а се старае да угоди единствено на лорда.
Малко по-късно тя получи още едно доказателство за намерението на икономката да сближи колкото е възможно повече господаря и господарката. Багажът на Ирайн беше натоварен на каретата, спряла пред главния вход, а до нея стоеше лорд Сакстън и обсъждаше с Танър по кой път да минат. Когато Ирайн излезе от къщата, погледът на мъжа й веднага се спря на нея и тъй като не отговори на въпроса на кочияша, стана ясно накъде е насочено цялото му внимание. Озадачи я обаче, че Теси не се качи в колата, а без да се колебае, се настани на капрата. Увивайки раменете си с дебел вълнен шал, камериерката седна удобно до Бънди.
Ирайн предположи, че мъжът й е наредил Теси да отиде там, и затова отправи към него въпросителен поглед.