Той обаче изтълкува израза й погрешно и отвърна:
— Теси ще ви е необходима по време на гостуването ни у семейство Лейчестър. — Иронична усмивка се прокрадна под маската. — В противен случай ще трябва да приемете мен за камериерка.
Ирайн не искаше да му достави удоволствие, като се изчерви цялата, затова отговори припряно:
— Момичето със сигурност ще пътува по-удобно в колата при нас.
— О, не, мадам! — Теси поклати глава и върху кръглото й лице се изписа притеснение, при което тя се загърна още по-плътно с шала. — Аги ми обеща, че ще мога да седна до Танър.
Ирайн присви вежди. Подозренията й към икономката отново се потвърдиха. Тя се зарече още при първия удобен случай да откаже Аги от сводническите й кроежи. А Теси положително щеше да се съгласи да се премести в каретата, като поседи известно време, притисната между двама едри мъже.
Този път Ирайн имаше възможност да избере мястото си в каретата. След като я изчака да стори това, мъжът й свали палтото си и седна до нея. Той се отпусна облекчено върху възглавницата, протегна настрана сакатия си крак и небрежно опря другия до нейното коляно. Тя го огледа крадешком — дълъг и мускулест, кракът, му не се различаваше съществено от другия. Високите до коленете ботуши прикриваха всеки дефект, а макар че пешовете на жакета му бяха отметнати назад, хълбоците се губеха под дългата жилетка. Ирайн се опита да избегне всяко докосване и се отдръпна в ъгъла. Но при тръскането и клатенето на каретата все се плъзгаше към него. Той не правеше никакви усилия да се отмести и известно време Ирайн не можеше да си намери място.
— Смятам, че това е просто глупаво — Плътният му, дрезгав глас наруши най-после мълчанието.
— Глупаво ли, милорд? — Той не беше счел за необходимо да я удостои с поглед и тя озадачено се взираше в неподвижния му профил.
— Тези непрекъснати опити да избегнете всякакво докосване са просто глупави.
Истината в неговите думи парализира езика й. Тя беше негова съпруга и един ден щеше да бъде майка на неговите деца, колкото и неприятна да й изглеждаше в момента тази мисъл. Да се противи на неизбежното, беше също толкова умно, колкото и да плува срещу буйно течение. Някой ден ще бъде принудена да се откаже от съпротивата и да се подчини на неговата сила и желание.
За краткото време на брака им Ирайн беше разбрала, че трябва да действа умно в общуването си с лорд Сакстън. Колкото и тромав да изглеждаше той, умът му беше остър и проницателен и четеше мислите й като отворена книга. Ето защо тя се намираше в неизгодно положение, тъй като за нея той си оставаше неразгадан. Постепенно Ирайн осъзна, че ако иска да понесе този брак, без да полудее, ще трябва най-напред да опознае съпруга си като човек. Може би едва по-късно щеше да успее да го приеме и като мъж. Погледът й оглеждаше внимателно фигурата му. Имаше още толкова много неща, които трябваше да научи за него, но за да получи тези знания, се налагаше да действа по-умно. Още повече че не можеше да чете мислите му и се налагаше да му задава въпроси. Колкото и да й беше трудно, тя все пак се реши и подхвана темата, която я интересуваше най-много.
— Винаги съм се питала, милорд, как сте успели да се спасите от огъня. Щом като от източното крило са останали само обгорели камъни, значи пожарът не е бил никак малък. Никога не съм могла да си обясня как сте съумели да излезете от пламъците.
— Аз не съм дух, мадам — отвърна той открито.
— Никога не съм вярвала в духове, милорд — прошепна тя.
Настъпи дълго мълчание, преди той да попита:
— А страхувате ли се, че трябва да легнете в едно легло с някакво обезобразено чудовище?
Бузите на Ирайн пламнаха от смущение. Погледът й се сведе към вкопчените й една в друга ръце, облечени в тънки ръкавици, и тя отвърна с тих глас:
— Нямах намерение да предизвиквам гнева ви, милорд.
Той сви непохватно рамене.
— Всички млади булки изпитват любопитство към съпрузите си. А вие имате много повече основания от всички останали.
— Аз не съм любопитна, защото… — започна тя несигурно, — защото бих се затруднила да отида с вас в леглото, а… — Изведнъж се сети колко превратно биха могли да се изтълкуват думите й. Прехапа уплашено устни и зачака отговора му.
Той беше такъв, какъвто и очакваше. Лордът се хвана ревностно за думите й.
— Ако е така, мадам, то бихте ли ме приели тази вечер в спалнята си? Нищо не би ме направило по-щастлив от това, да се проявя като истински съпруг. Мога да поръчам в странноприемницата една обща стая и през нощта ще се топлим взаимно.
— Аз… по-скоро не бих желала, милорд — отвърна тя с напрегнат, тих глас.