Маскираната му глава се сведе леко напред.
— Както искате, любов моя. Ще чакам, докато сметнете, че сте готова.
Макар че изпита огромно облекчение, Ирайн не посмя открито да си поеме дъх. Понякога човек придобива сигурност, ако игнорира някои неща. Затова се постара да не нарушава мълчанието, докато той не проговори.
Когато стигнаха до моста на Маубъри, Ирайн с интерес загледа насъбралите се хора. Те се бяха надвесили над единия парапет и се взираха в нещо долу във водата. Когато господарският впряг приближи, хората от селото се отдръпнаха встрани. Любопитна да разбере какво става, Ирайн се подаде навън. Тя търсеше познати лица сред тълпата, при което погледът й се плъзна чак към другия бряг на реката, където няколко души се бяха скупчили около нещо. Очите й се разшириха, когато видя онова, което бе привлякло всички тези хора. Един човек лежеше на брега с отметната назад глава, изопнати крака и неестествено извити ръце. Средната и горната част на тялото му бяха покрити с кръв. Очите му се взираха втренчено и празно в оловно сивото небе. Под странната му гримаса Ирайн като че ли разпозна чудовищния крясък, който беше разкривил така устните му.
Тя се облегна отново на седалката и затвори очи пред ужасната гледка. Треперещата й ръка се плъзна по устните и тя почувства, че й прилошава. Лорд Сакстън забеляза пепелявото й лице и се наведе напред, за да види причината за нейното неразположение. Когато разбра какво е станало, той почука с бастуна си по покрива на каретата.
— На вашите заповеди, милорд!
— Виж дали можеш да узнаеш какво точно се е случило и кой е онзи нещастник там? — заповяда лорд Сакстън.
— Веднага, милорд!
След като поговори с няколко души на брега, Бънди извика Бен, който бързаше насам.
— Тими Сиърс е. Някой го е нападнал и му е прерязал гръкляна. Най-после са му светили маслото. Бедната му вдовица седи сега в гостилницата и се кълне, че е видяла Тими за последен път, когато е искал да излезе от къщи и да се бие с ангела на смъртта — някакъв ездач, изскочил от нощта, целият в черно.
— По дяволите!
Проклятието му бе едва чуто. Ирайн се обърна изненадана към съпруга си. Той беше стиснал дръжката на бастуна така силно, че пръстите му стърчаха като нокти на граблива птица под тънката кожа на ръкавиците. Тя си спомни какво й беше казал за Тими Сиърс и се питаше това при реката не е ли резултат от разчистването на сметките. И все пак не можеше да реши, дали реакцията му изразява наистина смайване от смъртта на Тими, или беше просто някакъв трик, целящ да прикрие убийство.
— Кажи им да повикат шерифа — нареди лорд Сакстън на Бънди с дрезгав глас. — И намери някой да махне онази каруца от пътя.
— Веднага, милорд — отвърна прислужникът и затвори малката врата.
Лорд Сакстън кръстоса длани върху дръжката на бастуна и се облегна на седалката. Макар че безжизнената маска не позволяваше да се види лицето му, Ирайн почувства някакво напрежение у него. Ала събра кураж да му задава въпроси едва когато каруцата беше махната от пътя и тяхната карета отново потегли.
— Ядосан ли сте, че са убили Тими?
— Хм! — отвърна той с равнодушно сумтене.
Ирайн не знаеше дали отговорът му означава „да“ или „не“. Но тъй като съмненията не й даваха мира, силно възбудена, тя се опита да поднови разговора:
— Говорихте ли с Тими… за това, което се случи вчера?
Лицето под маската се обърна към нея и тя почувства, че очите му я пробождат.
— Убийство и справедливост взаимно се изключват, мадам. Не съм го убил аз.
Отговорът беше кратък и еднозначен. Ирайн се облегна на седалката и не се осмели повече да пророни нито дума. Дори не му се извини. Беше го засегнала твърде силно.
Забулената като мумия глава се отвърна от нея и обвитото му с кожа лице се загледа през прозореца. На Ирайн не й оставаше нищо друго, освен да наблюдава мълчаливо пейзажа наоколо.
Малко преди съвсем да притъмнее, колата спря пред една странноприемница. Сдържаността на Ирайн пролича, когато лорд Сакстън й подаде ръка, за да слезе. Докато тя се колебаеше дали да я поеме, здравите му като желязо пръсти я хванаха. Дори и след като слезе от каретата, той не показа с нищо, че смята да я освободи от ръката си. Измина един дълъг миг, докато сведе поглед към нея. Неспособна да преодолее треперенето си, тя търсеше зад ужасната маска някакъв знак, който да разкрие плановете му. Но спускащата се тъмнина не й позволи да види очите му. Той си пое дълбоко дъх, сякаш искаше да каже нещо, но след това го изпусна с тежка въздишка, поклащайки глава. Ръката му се отдръпна от нейната и направи движение, с което я подканваше да последва Бънди.