В гостилницата имаше само няколко души. Те млъкнаха, когато лорд Сакстън и жена му влязоха вътре. Гробна тишина цареше из помещението, само един крещящо облечен мъж, явно доста пийнал, удари с празната си чаша по масата и извика за още бира. Тъй като никой не се отзова, той стана от стола и с несигурни крачки тръгна към тезгяха. Тогава забеляза Ирайн, която тъкмо се изкачваше по стълбата. Пияният забрави накъде е тръгнал и похотливо я заоглежда от главата до петите. Блесналите му очи и усмивката издаваха неприкрити сладострастни намерения. Той й отправи дълбок, непохватен поклон, който на него самия му изглеждаше грациозен и елегантен.
— Прекрасна госпожо… — издекламира той с рицарска галантност и се опита отново да се изправи. Краката обаче отказаха да му служат, той се заклати и се строполи на близкия стол. Миг по-късно вдигна мераклийски поглед, но вместо хубавата жена видя само гърба на лорд Сакстън с неговата развяваща се наметка. Пияният примигна смаяно, след това клепачите му започнаха да се повдигат все по-рядко и най-сетне замряха неподвижно над закръглените му бузи. Миг по-късно от устните му се разнесе тънко подсвиркване, придружено с мощно хъркане.
Вечерята беше сервирана в стаята на Ирайн, а лорд Сакстън й прави компания, докато се появи Теси, за да приготви леглото й за спане. Лордът й пожела лека нощ и си тръгна.
Ехото от тежките му стъпки отекна из празния коридор, малко по-късно тя чу как отсрещната врата се отвори и затвори и после всичко утихна. Ирайн остана още дълго пред камината, като се взираше в пламъците. Опитваше се да убеди сама себе си, че страхът й вероятно е неоснователен. Ако можеше само да събере сила и воля, за да се отдаде на съпруга си, така както той искаше! Може би ако успее да преодолее първото препятствие, страховете й ще изчезнат от само себе си? Но в мислите й отново изплува образът на Тими Сиърс и тя разбра, че страхът й от лорд Сакстън все още е твърде силен.
Странноприемницата утихна, след като посетителите от кръчмата се разотидоха да спят. Когато Ирайн се готвеше да се мушне в меките пухени завивки, стори й се, че чу леко драскане на вратата. Шумът обаче не се повтори и тя се отпусна в съня, който трябваше да я освободи от тревогите.
Беше късно през нощта, когато почукването по вратата се повтори. Чу се тъп удар, леко тътреща се походка и накрая тихо подраскване отвън. Замаяна от съня, Ирайн реши, че лорд Сакстън стои пред вратата. Идването му можеше да има само една причина: да сподели леглото с нея.
Цялото й тяло се тресеше, когато се изправи. Готова да се примири със съдбата си, тя бързо нахлузи пеньоара. Ръцете й трепереха, когато палеше свещта върху камината, а неспокойните пламъци на огъня бяха съзвучни с нервното й напрежение. Не искаше повече да се поддава на страховете си и тръгна към врата. Нервите й бяха опънати до скъсване и когато прекосяваше стаята, ужасни картини преминаваха през съзнанието й и я караха да се колебае пред ужасното си решение.
Отвън се почука отново. Ирайн се спря и стисна зъби, за да събере всичката си смелост.
Едва беше превъртяла ключа в ключалката, когато някой грубо блъсна врата и Ирайн се люшна назад. Дъхът й секна, като разбра заблудата си. Това съвсем не беше съпругът й, а пияният мераклия от гостилницата. Облечен в бричове за езда, разгърден, така че се виждаше дебелото му шкембе, той се облегна самодоволно на вратата и размаха пред себе си шише вино.
— Тук съм, мис! — Той разклати шишето, за да привлече вниманието й върху себе си. — Донесъл съм ви нещичко за начало, преди да пристъпим към по-сериозни дела. — Хилейки се, пияният затвори вратата с крак и залитна в стаята към Ирайн.
Разбрала, че часът на истината все още не е настъпил, Ирайн бързо се окопити. Предпазливо се отдръпна назад и отвърна заплашително:
— Не съм сама тук. Мъжът ми е в отсрещната стая!
— Добре де, видях го вече този мухльо и си помислих, че може би се нуждаете от по-нежна компания за през нощта. — Контето се засмя и разпери ръце. — Ако с такъв загубеняк не мога да се справя, значи за нищо не ме бива.
— Ако не престанете с глупостите си — отвърна тя, — ще го извикам. Той е отличен стрелец…
— Ах, нима? Докато изпълзи от леглото, аз ще съм вече далече оттук. — Пияният остави шишето настрана и облещи похотлив поглед към нея. Той изпъчи гърди и извади ризата от панталоните си. — И трябва да знаете, че ако господин съпругът беше истински мъж, сега щеше да е при вас в леглото. Аз във всеки случай не бих оставил само през нощта едно такова хубаво момиче.
— Ще започна да крещя, ако не изчезнете веднага! — извика тя, побесняла от яд.
— Ела тук, съкровище! — Предупреждението й ни най-малко не смути дебелака. Той беше убеден, че тя копнее за онова, което той щеше да й предложи. — Хич не е необходимо да се надувате толкова. Ще си направим кефа и аз изчезвам яко дим. И все едно, че нищо не се е случило.