Той посегна към нея, но Ирайн беше свикнала да избягва такива атаки и умело отскочи встрани. Побърза от него, тя грабна машата от камината и я стовари върху гърба му. Натрапникът се блъсна в стената, обърна се и започна да разтрива нараненото място.
— Така значи! Предпочитате да го направим насила, а? — Той се вторачи в нея. — Е, добре, старият Гайл може да бъде и груб, ако желаете, мадам.
Разперил ръце, той се приближи към нея. Очите, както и гласът му излъчваха неприкрита жажда за мъст, но Ирайн не се изплаши. Пламнала от гняв, тя срещна злобния му поглед. Отстъпи назад, все още стискайки машата в ръце. За нещастие обаче се спъна в леглото и шкембелията успя да я хване. Озовал се толкова близо до целта си, Гайл избухна във весел смях и скочи към нея. Ирайн обаче беше по-бърза, успя да се наведе и да се промуши под разперените му ръце. Но пък изпусна машата, преди да е успяла да го удари още веднъж. В този момент Гайл се покатери на леглото, но тя повдигна дюшека и го изтърси заедно с него. Той успя да стъпи отново на краката си и хукна подире й. Протегнатата му ръка успя да я сграбчи за дрехата. Без да губи време, Ирайн изхлузи дългите ръкави на пеньоара си и го остави в ръцете на преследвача.
Стиснал само пеньоара, Гайл видя как кръшното тяло, едва прикрито от тънката нощница, бяга към вратата. Похотта заслепяваше очите му и той се втурна след нея, без да обръща внимание на чаршафа, омотал се около краката му. След миг се спъна и Ирайн чу зад себе си как тежкото тяло се просна на земята. Когато Гайл най-после успя да се освободи от чаршафа, видя само крайчеца на нощницата й, изчезващ зад отворената врата. Ругаейки я с най-обидни думи, той се изправи и продължи гонитбата.
Ирайн се спря и се озърна колебливо. Макар че изпитваше страх от мъжа си, в този момент лорд Сакстън беше единственият човек, при когото можеше да е на сигурно място. Чуваше след себе си тежките стъпки на пияния и се реши. Почука бързо, натисна дръжката на вратата и се втурна в стаята на съпруга си. Помещението беше потънало в мрак и се осветяваше само от тънък лунен лъч, проникващ през прозореца. Ирайн все пак различи тялото на спящия, който в този момент се събуди и се изправи гол на леглото. Когато го зърна в този вид, тя замръзна на мястото си. Не знаеше дали да си отиде, или да остане. Но преследвачът реши въпроса, като се втурна след нея през отворената врата и се опита енергично да я сграбчи. Едрата сянка, която се раздвижи в тъмнината, убягна от погледа му. Когато Гайл се нахвърли отгоре й, Ирайн се извъртя, но загуби равновесие и двамата паднаха на пода, при което той дръпна нощницата на гърба й. Платът започна да се къса, но преди дрехата да бъде съдрана напълно, се чу диво ръмжене, което накара разюздания любовник да се изправи стреснато на крака.
Гайл остана без дъх, когато една ръка го стисна здраво за китката. В следващия миг силен юмрук се заби в стомаха му и го накара да се превие на две. Започна да скимти от болка, когато едно голо коляно го ритна в челюстите и го повали по гръб на пода. Гайл се претърколи, опита се да се надигне и да намери вратата. Накрая се дотътри на четири крака до коридора, където, почувствал се на сигурно място, въздъхна облекчено, че се е отървал от един развилнял се демон.
Вратата се затвори след него и Ирайн загърна нощницата си, докато мъжът й куцукаше към нея. Забулената в облаци луна хвърляше много слаба светлина и все пак един блед сребрист лъч се плъзна по фигурата на лорда от кръста надолу и показа на Ирайн повече, отколкото възнамеряваше да види. Тя не можа да открие нищо уродливо по тялото му. Хълбоците бяха тесни, коремът — плосък и мускулест, и въпреки своята непорочност, Ирайн прецени, че като мъж той не е по-лош от другите.
Лордът сигурно беше усетил погледа й, защото реакцията му накара Ирайн да се изчерви силно. Тя бързо извърна очи, понечи да се изправи и беше доволна, че може да скрие пламналото си лице под разпуснатите коси. Лордът пристъпи, за да й помогне, прихвана я през кръста и я изправи. Въпреки вътрешната си съпротива Ирайн беше принудена да изтърпи топлината на дланта му, проникваща през тънката материя на нощницата.
— Ударихте ли се? — В шепота му се долавяше някаква сподавеност, която може би идваше от маската, а може би вълнението правеше гласа неузнаваем.
Ирайн нарочно отмести поглед.
— Съжалявам, че така нахлух при вас и ви обезпокоих, милорд. Помислих, че вие чукате на вратата ми.