Опасенията й обаче се разсеяха, когато отвори капака и видя великолепна огърлица от три реда перли. Не беше възможно да й прави такъв ослепителен подарък, ако не изпитваше нищо към нея.
Закопчалката беше украсена с малки диаманти и по-едри сапфири. Същите камъни украсяваха и перлените обици, които бяха в комплект с огърлицата. Тя се замисли, че всъщност едва ли заслужаваше този накит след снощните си сънища. За брака й със сигурност би било по-полезно, ако се съсредоточи повече върху задълженията си на съпруга, отколкото върху фантазиите си.
За да изпълни желанието на лорд Сакстън и да се яви в царствен вид, Ирайн подбра към накита рокля от матовосин сатен. Украсената с най-фина дантела и обсипана с перли якичка откриваше шията й. В гънките на роклята висяха гроздове от блещукащи перли. Теси среса косата й назад и грижливо я подреди в букли, които меко падаха на вълни от челото към шията й. Накрая Ирайн сложи колието и обиците и отражението в огледалото потвърди, че достойно щеше да представи фамилията Сакстън.
За бляскавите балове на аристокрацията тя беше слушала само от майка си и сега с нетърпение очакваше да ги види с очите си. След пристигането им Ан я представи на лордовете и техните дами като новата господарка на Сакстън Хол и весело обясни, че имението се намира толкова на север, колкото Лондон е на юг. Като не спираше да бъбри нито за миг, тя не даваше възможност за сериозни въпроси и ако някой покажеше прекомерно любопитство, улавяше гостенката си под ръка и я отвеждаше към следващата групичка.
Съпрузите Лейчестър, изглежда, познаваха почти всички гости, защото хората около тях ставаха все повече. Ирайн започваше да се пита дали формалностите щяха някога да свършат. По време на представянето постоянно се чуваха забележки за събитията във Франция. Всички бяха потресени от масовите убийства по улиците на Париж и смятаха единодушно, че такова нещо не може да се случи в Англия. Затварянето на краля беше посрещнато с всеобщо възмущение и фактът, че в скоро време щяха да го екзекутират, представляваше страхотен удар за англичаните, които обичаха реда и спокойствието.
Множеството дами, които търсеха компанията на Ан, изблъскаха Ирайн и я отделиха от двамата Лейчестър. Оставена за малко сама, тя използва възможността да хвърли един поглед към залите. Помещенията бяха елегантни, но пренаселени и малко задушни. Ирайн излезе през един от високите френски прозорци, извеждащ към малка тераса. Там един облечен в коприна джентълмен я хвана за ръката. Тя се обърна изненадано и видя изкуствената усмивка на лорд Талбот.
— Я виж ти! Ирайн! Малката, сладка Ирайн! — Той самият беше изненадан от щастливата случайност и почти не положи усилие да скрие желанието, което припламваше в очите му. — Скъпа, изглеждате просто великолепно. Невероятно е как подходящите дрехи могат да променят една жена.
Ирайн се опита учтиво да се освободи от хватката му, но той я изгледа проницателно и се направи, че не забелязва недоволно повдигнатите й вежди.
— Вие сте тук… без придружител?
— О, не, милорд — побърза да отговори тя. — Тук съм със семейство Лейчестър. Ние… аз… току-що ги оставих за малко.
— Това означава ли, че мъжът ви не е…? — с интимен тон започна той, но не довърши въпроса си.
— Н-не — заекна Ирайн, която започваше да съжалява за отсъствието на съпруга си. — Искам да кажа… той имаше да урежда важни сделки другаде
— Мда! Мда! — Лорд Талбот засука крайчеца на тънкия си, намазан с восък мустак и присви устни с лек укор. — Какво нещо! Как може да остави една толкова прекрасна жена сама? Е, след всичко, което съм чувал за него, мога да разбера защо не обича да се появява в обществото и предпочита да носи онази отвратителна маска. Горкият!
Ирайн изпъна гръб и сама се учуди на спонтанното възмущение, което изпита при тези обидни за мъжа й думи. Макар че забележката на Талбот отговаряше донякъде на нейните собствени мисли.
— Нямам основание да смятам, че лорд Сакстън е по-различен от всяко нормално човешко същество, милорд.
Нейджъл Талбот отметна жакета си назад, сложи ръка на бедрото си и се приведе към нея, за да види по-добре гърдите й сред дантелите.
— Кажете, мила моя — пошепна той с приглушен глас, — как изглежда лордът под тази маска? Наистина ли горкият човечец е толкова ужасно обезобразен, както говорят хората?