Ирайн изопна още повече гърба си, поразена от това безсрамие.
— Ако той искаше хората да знаят това, милорд, нямаше да носи маска.
— А възможно ли е — Талбот се поизправи, огледа се бързо на ляво и на дясно и притисна парфюмираната кърпичка до устата си, сякаш за да заглуши напиращия кикот, — възможно ли е вие да не знаете как изглежда той?
— Виждала съм го на тъмно — отбеляза тя и вътрешно се сви под високомерното му кискане. В този миг тя горещо пожела лорд Сакстън да се появи отнякъде. Не се съмняваше, че самото му присъствие би сложило край на веселието на Талбот и щеше да накара напудрените му бузи да пребледнеят.
— На тъмно, казвате? — В очите му се прокрадна похотлив блясък.
Тя вирна изящния си нос и го остави без отговор. Нямаше намерение да задоволява неприличното любопитство на този мъж.
Талбот не обърна внимание на мълчанието й. Той безсрамно оглеждаше хубавата, свежа жена.
— Има нещо в брака, което кара жените да изглеждат още по-красиви. Трябва да направя комплимент на мъжа ви за безупречния му вкус, поне що се отнася до избора на съпруга. Но трябва и да го порицая, че пренебрегва такова прекрасно създание.
Той се обърна и посочи претъпкания салон:
— Тук съм с неколцина приятели. Естествено всичките са джентълмени с безукорна репутация.
Той се наду, сякаш тази компания подчертаваше собственото му значение.
— Когато ви видях последния път, току-що си бяхте намерили компания за вечерта и се канехте да тръгвате. Но за мен е недопустимо да пренебрегна дълга си спрямо Ейвъри и да оставя дъщеря му без никакъв придружител сред толкова чужди хора. Не виждам друг изход, мила, освен да дойдете с мен.
— Уверявам ви, милорд, че имам безупречни придружители — настоя тя. — Няма за какво да се тревожите.
— Празни приказки, дете мое! — С едно махване на дантелената си кърпичка той отхвърли забележката й. — Ако някой се грижеше за вас, нямаше да стоите сама. И всеки минаващ безделник може да ви отмъкне оттук, без някой някога да узнае за това.
„Колко вярно!“ — помисли си Ирайн.
Талбот внезапно помаха на някого в другия край на залата и Ирайн видя трима добре облечени мъже, всеки с по една издокарана дама под ръка. Единият от мъжете отговори на поздрава на Нейджъл и посочи с многозначителен поглед към изхода, след което трите двойки се запътиха натам.
— Елате, скъпа — заповяда Нейджъл, без да се съмнява в съгласието на Ирайн. Тя тъкмо се канеше да изрази протеста си, когато един заплашителен пръст пред носа й я накара да замлъкне. — Наистина е мой дълг да се погрижа за дъщерята на Ейвъри. И нито дума повече!
— Лорд Талбот, аз не съм сама! — извика отчаяно тя.
— Разбира се, че не сте, докато съм с вас, мила моя.
Той бутна ръката й под своята и я задържа там, докато я дърпаше през тълпата. — Сигурно знаете колко бях разстроен, когато баща ви реши да ви продаде на търг, без да се посъветва с мене. Сигурен съм, че щяхме да достигнем до някакво решение, което да задоволи и двама ни.
Ирайн се опитваше да се противопостави с всичка сила, без да прави сцени.
— Не вярвам баща ми въобще да е знаел, че търсите съпруга.
— Опазил ме Бог! — Лорд Талбот се засмя развеселен. — Мисълта за женитба въобще не ме е спохождала.
— Но това беше условието на търга. — Ирайн се задъхваше, докато той я теглеше грубо през залата.
— Ах, така ли? — присмиваше се Талбот. — За няколкостотин фунта непременно щяхме да се разберем с баща ви по този въпрос.
Бяха в преддверието и когато минаваха покрай една колона, Ирайн се вкопчи в нея с едната си ръка. Това й помогна да изтръгне другата, макар да имаше чувството, че е оставила и парченце кожа.
Талбот я погледна изненадано, повдигна вежда и побърза да заговори с помирителен тон, въпреки че очите му святкаха гневно:
— Исках да кажа, мило дете, че щяхте да заемете в моето домакинство… ъъъ… много специална служба. Сигурен съм, че бихте я предпочели пред сегашното си положение. Как можа Ейвъри да ви даде на това чудовище без лице!
Гърдите и лицето й пламнаха.
— Мъжът ми може да има белези, сър, но не е чудовище.
— Мило момиче — той сведе очи, докато се наслаждавате на красотата й, която гневът само подчертаваше, — аз просто искам да ви уверя, че ако сметнете бремето на брака за непоносимо, винаги можете да заемете онова специално място в моето домакинство. За разлика от много други, аз не считам брака за недостатък.
Той силно щракна с пръсти, за да привлече вниманието на лакея: