— Палтото и шапката ми — заповяда той високомерно. — Донесете също наметката на лейди Сакстън.
— Повярвайте, лорд Талбот — Ирайн се възпротиви енергично, — не мога да дойда с вас! Аз съм тук със семейство Лейчестър и те ще бъдат много разочаровани, ако не ме намерят.
— Успокойте се, дете мое — усмири я лорд Талбот. — Ще им оставя съобщение, че сте с мен и че сте — той се усмихна утешително — във възможно най-добрите ръце. А сега елате, скъпа, приятелите ми вече чакат в колата.
Той посегна към ръката й, когато тя понечи да се обърне и сякаш не забеляза опитите й да се изтръгне от хватката му.
— Моля ви! — прошепна тя изплашена. Опита се да освободи ръката си, уплашена да не разяри този силен мъж и в същото време твърдо решена да остане на бала. — Причинявате ми болка!
От групата на гостите, които пристигаха току-що, се отдели един мъж и се обърна към слугата, който тъкмо беше понечил да подаде на лорд Талбот бастуна, палтото и шапката. В този миг палтото на мъжа падна точно пред краката на лорда. Непознатият се наведе, за да вдигне дрехата, но когато се изправяше, главата му силно се удари в ръката на Талбот, който, без да иска, пусна Ирайн. Мъжът се пъхна между тях и Ирайн се възползва от това, подхвана полите си и без да се обръща, избяга. Мъжът продължи да се изправя, рамото му улучи Талбот в ребрата, а ръката му попадна право в отпуснатата брадичка. Устата на лорда хлопна шумно, той се олюля на високите си позлатени токове и щеше да падне, ако мъжът не го беше задържал.
— Съжалявам, сър — каза непохватният тип с дружелюбен глас.
Лорд Талбот гледаше с ужас кръвта на дланта си.
— Прехапах си езика, проклет смотаняк!
Мъжът го освободи от хватката си, при което лордът едва не падна. За пореден път беше подхванат, но този път малко по-внимателно.
— Наистина съжалявам, лорд Талбот. Надявам се, че не сте се наранили сериозно.
Талбот рязко вдигна глава и очите му се разшириха, когато позна високия човек пред себе си.
— Сатън! Помислих си, че е някой от онези недодялани селяни!
Представата за простреляната ръка на Фарел Флеминг внезапно изплува в съзнанието му и го накара да се откаже от мисълта за дуел.
Кристофър сложи наметката си върху дрехата на Ирайн, която лакеят все още държеше, и с едно кимване му нареди да ги отнесе. Усмихна се виновно, когато отново се обърна към лорда.
— Трябва да ви се извиня още веднъж, лорд Талбот, и да си призная, че погледът ми беше отправен към дамата, която ви придружаваше.
— Дъщерята на кмета! — Тонът на Талбот беше рязък и груб, когато се огледа в залата и не откри нито следа от нея, той изръмжа иронично: — Или може би трябваше да кажа лейди Сакстън?
— Тя е приказно красива. Но вярвам, че лорд Сакстън знае това най-добре от всички.
— Изглежда, че богатството влияе чудесно на тази жена. — Лордът не забеляза как се присвиха сивозелените очи и въздишайки, се примири с провала си. — Как ли прави това младо същество щастливо, когато не е в състояние дори да възседне кон?
— Да възседне кон? — повтори въпроса Кристофър.
— Точно така! Говори се, че мъжът й е толкова безпомощен, че дори не може да язди. — Талбот внимателно опипа едното си ребро да провери дали не е счупено. — Бихте ли ме извинили, Сатън. Трябва да поправя тоалета си.
— Разбира се, милорд. — Кристофър даде знак на лакея, който държеше палто с атлазена подплата. — Ако ще тръгвате, сигурно ще имате нужда от него.
Талбот отпрати с високомерен жест лакея.
— Размислих, ще остана още малко — Той се усмихна насила. — Малката кобилка е расова. Ще бъде интересен лов.
Кристофър присви устни в сдържана усмивка.
— Чух, че лорд Сакстън си служи отлично с огнестрелно оръжие. Внимавайте да не го опитате!
— Пфу! — Талбот притисна кърпичката до устните си. — Той се влачи толкова тежко, че можеш да го чуеш от цяла миля.
През това време Ирайн неспокойно се луташе из помещенията, докато намери Ан с една друга двойка около игралните маси. Лицето на възрастната жена светна, щом я видя, и тя веднага й посочи празния стол до себе си.
— Елате при нас, мила. Толкова дълго ви нямаше, че започнахме вече да се тревожим. Изпратих Филип да ви потърси, но тъй като сте вече тук, седнете при нас.
Ирайн с неудоволствие гледаше картите, които бяха разорили баща й. Но след преживяването с лорд Талбот тя се радваше на дружелюбната компания на Ан, която й даваше сигурност.
— За съжаление трябва да си призная, че не разбирам нищо от карти.
— Триумфът е много лесна игра, мила — увери я Ан с радостно безгрижие. — Не ви трябват повече от минута-две, за да я усвоите. След това няма да искате да спрете.