— Нямах причина да остана, след като вие вече не сте там.
Погледът на Ирайн обходи останалите от карето и видя, че те бяха заети с картите си. Графинята отпиваше от шерито, което й бяха донесли, и изглеждаше погълната от него. Така Ирайн имаше възможност да хвърли на Кристофър предупредителен поглед. Той отвърна със спокойна усмивка, която разкри невероятно бели зъби, и посочи към нейните карти.
— Мисля, че е ваш ред да наддавате, мадам.
Ирайн опита да се съсредоточи върху картите си, но без успех. Реши, че е по-добре да пасува, отколкото да се изложи.
— Пас.
— Сигурна ли сте? — попита Кристофър загрижено.
— Съвсем сигурна. — Тя нарочно пренебрегна ироничния блясък в очите му.
— Така не можете да спечелите — укори я той. — Освен това смятах, че ще бъдете истинско предизвикателство за мене.
— Защо не наддавате вие? — отговори тя с надменно вдигната вежда, без да обърне, внимание на забележката му.
— Точно това се канех да направя — отвърна спокойно той и каза на другата двойка: — Три.
— Четири — отговори мъжът с въпросително изражение на лицето.
Жената поклати глава и Кристофър трябваше да продължи да наддава.
— Не ме улеснявате никак, сър — отбеляза той с приятелска усмивка. — Пет!
— Доста сте смел в наддаването — отбеляза Ирайн.
— Когато имам възможност — съгласи се Кристофър и с това отхвърли острието на намека й. — Не съм свикнал да се отказвам лесно и вземам инициативата винаги, когато имам и най-малък шанс да успея.
— При картите явно има такъв шанс.
Очите му блестяха, докато й се усмихваше.
— Това важи за всичко, мадам.
Ирайн не посмя да оспори твърдението му. Ако бяха насаме, тя сигурно щеше да го подсети, че уж беше поискал ръката й, а после прие изхода от наддаването доста хладнокръвно. Беше се държал като слабосилна църковна мишка, на която решителен гризач е отнел апетитно парче сирене, и се беше заел с други неща, доволен, че си е прибрал вземанията.
Търсеше начин да провали високото му наддаване и затова зорко следеше играта. Той изигра асото пика и зачака останалите пики. Другият играч отвърна с поп и изстена с престорено разочарование:
— Имате късмет, че нямам повече пики.
Със следващият ход Кристофър й взе валето с дамата си. С десетката пика им изтегли и последните пики, но за да бъде съвсем сигурен, изигра и деветката. С надеждата, че в стратегията му има някаква грешка, Ирайн задържа асото каро докрай. Когато хвърли последната си карта, той й се усмихна лукаво.
— Асо купа, мадам. Или можете да ми предложите нещо по-добро?
Без всякаква забележка тя ядно хвърли последното каро на масата. Той изглеждаше в прекрасно настроение, докато наново събираше картите. Взе чиповете на двойката и когато те поведоха разговор с графинята, се обърна към Ирайн със злорада усмивчица.
— Мисля, че ми дължите един чип, мадам. Или искате да откриете кредит?
— За да можете после да твърдите, че имате право и на друго обезщетение? — отбеляза тя с насмешлива усмивка, докато му подхвърляше дървения чин. — Със сигурност не!
Кристофър въздъхна с престорено разочарование.
— Много жалко! Тъкмо вече се радвах, че сте ми длъжница.
— Познато ми е това ваше чувство — промърмори тя, докато той се навеждаше да вземе чипа.
— Не можете да ме обвинявате за това. — Гласът му беше нежен като очите му, които я галеха. — Поставяте самообладанието ми на тежко изпитание, мадам.
— Самообладание? — Тя недоверчиво повдигна извитата си вежда. — Засега нямам никакви доказателства за такова нещо.
— Мадам, ако наистина знаехте, щяхте да ме считате за нехранимайко.
— Отдавна ви считам за такъв.
— Не допускам, че съпругът ви е оставил да дойдете тук сама.
Той напрегнато очакваше отговора.
— Можете да бъдете спокоен, сър. Дойдох със семейство Лейчестър.
— Надявах се на някоя случайност, но се страхувам, че трябва да погледна истината в очите. — Той се надигна и й подаде ръка. — Бих искал да покажа на тези селяни какво означава истинска красота. Семейство Лейчестър сигурно няма да имат нищо против да се позабавлявате, а музиката е просто прекрасна. Бихте ли ми доставили удоволствието да танцувате с мен, мадам?
На езика й бяха остри думи на отказ, но живите звуци на музиката откъм балната зала бяха толкова примамливи, че тя промени решението си. За момент се уплаши дали ще си спомни стъпките на танца, които бе усвоявала по време на многобройните уроци някога, но досега почти не беше имала възможност да използва на практика. Силно вълнение я обхвана и обагри страните й. Не можа да устои на протегнатата ръка на някогашния си опозорител.