Надигна се и леко положи ръката си върху неговата. Кристофър я погледна усмихнато в очите, извини се пред останалите и с леко кимване се сбогува с графинята. Пъхна ръка под голия лакът на Ирайн и я поведе към залата, в която се танцуваше. Той се поклони дълбоко и когато се изправяше, топлият блясък в очите му накара сърцето й да забие още по-бързо. Тя направи дълбок реверанс и изпита силно чувство на вина. Беше омъжена жена, при това съвсем отскоро, а сега танцуваше с мъж, известен като един от най-разпуснатите бонвивани в цял Лондон. За миг изпита угризения, когато тъмното, маскирано лице на лорд Сакстън изплува неясно в съзнанието й, и се запита какво ли би казал той, ако я видеше как подскача из балната зала с Кристофър Сатън.
— Танцувате божествено, мадам — похвали я той, докато се разминаваха. — Мога ли да попитам кой е бил вашият учител по танци? Предполагам, някой хубав ухажор?
Ирайн сведе очи и го изгледа косо изпод мигли. Как можеше да му доставя такова удоволствие да й се присмива за нейните кандидати!
— Почти всичко съм научила от майка си, сър.
— Без съмнение е била дама от класа. И красотата си ли сте наследила от нея?
— Аз съм нещо като изключение в семейството. — Тя изчака, докато той отново се приближи до нея, и продължи: — Майка ми беше по-скоро светъл тип.
Устните му се извиха нагоре в хлапашка усмивка.
— Абсолютно сигурно е, че не приличате на баща си.
Смехът й се лееше като фонтан с кристално чиста вода, свеж и блестящ, лек и въздушен. Звукът нахлу в душата на Кристофър като спокойна река, но силата му беше опустошителна, защото отнасяше всички други мисли с изключение на една: неудържимото желание да я притежава. Колко ли дълго още щеше да устои на това желание?
Когато танцът свърши, пред тях съвсем неочаквано изникна лорд Талбот и зае грациозна поза пред Ирайн, докато й се извиняваше и нарочно се правеше, че не забелязва Кристофър.
— В случай че съм ви обидил, мадам, много съжалявам за това. Вашата красота ме накара да се почувствам толкова безгрижен, че се държах като невъзпитан хлапак. Можете ли да ми простите?
Ако беше възможно, въобще нямаше да обърне внимание на многословните му извинения. Но трябваше и да се съобрази със значението, което можеше да има той за семействата Флеминг и Сакстън. В северните части на страната влиянието на този човек се усещаше твърде силно, за да може да бъде отхвърлен с лека ръка. Тя сковано кимна в знак на съгласие.
— Тогава сигурно ще имам удоволствието да танцувам с вас следващия танц — в очакване протегна ръцете си той.
Въпреки че Кристофър следеше разговора със стоическо спокойствие, за нея беше ясно, че кипи от яд. Тя пое подадената й ръка с надеждата, че по този начин ще избегне неприятен скандал.
След като я беше завладял, лорд Талбот накара музикантите да засвирят валс. По онова време този танц все още се считаше за неморален и много англичани повдигаха смутено вежди при звученето му, въпреки че от сто години се танцуваше в австрийския двор. Ирайн с възмущение усети, че Талбот сложи ръка на кръста й, а с другата ръка здраво стисна пръстите й. Тя последва първите тактове със сковани, механични стъпки, но постепенно буйният ритъм я накара да забрави напрежението.
— Вие сте изключително чаровна и красива — каза лорд Талбот. За миг очите му се спряха на Кристофър, който ги наблюдаваше, облегнат на стената и скръстил ръце пред гърдите си. Талбот беше убеден, че янкито няма да изпусне жената от очи дори за миг.
— Добре ли познавате мистър Сатън? — попита той.
Ирайн не смееше да се спречка с Талбот, макар че й беше неприятен и го мразеше.
— Защо питате?
— Чудех се как ли е попаднал тук. Има ли благородническа титла?
— Не ми е известно — отвърна тя несигурно, докато ръката му се плъзгаше нагоре по гърба й.
— По правило тези балове са само за благородници — рече високомерно Талбот, — Вероятно някой го е довел.
С недвусмислен жест тя премести ръката му обратно върху талията си и чак тогава отговори:
— Аз пък чух от семейство Лейчестър, че на подобни балове може да дойде всеки джентълмен, стига да има достатъчно пари, добри маниери и необходимата покана. Казаха ми, че баловете не са вече толкова затворени.
— Наистина, вече е така. Но според мен е ужасно, че допускаме всякакви селяндури и натрапници. На тях просто им липсват необходимите маниери. Вземете например този тип, който така ме блъсна, че сега вероятно цяла седмица ще ме мъчат болки.
— Кристофър ли беше?
— Точно така! Този нафукан палячо! — Талбот се ухили презрително, но изведнъж трепна, усетил болката от прехапания си език.