— Ах, тези мъже!
Когато той се приближи до нея, тя му обърна гръб и събра всичките си сили, за да му покаже презрението си. Погледът на Кристофър поомекна, когато очите му обгърнаха красотата на дългите й, лъскави къдрици върху нежните рамене. Дъх на парфюм погали сетивата му и той отново изпита онова непреодолимо желание. Облада го силен копнеж да я вземе в ръцете си, изгарящ копнеж, който изтласкваше всичките му останали желания. Той обви ръка около стройната й талия, придърпа я към себе си, наведе се над нея и прошепна в ухото и:
— Ирайн, любима моя.
— Не ме докосвайте! — извика тя, останала без дъх, и се отскубна, когато неговият шепот я прониза като кинжал и разкъса ефирната фасада на самообладанието й. Тя го погледна трепереща и вдигна китките на ръцете си пред лицето му.
— Виждате ли? Тези две синини! И вие не сте по-добър от другия. Цяла вечер разни мъже ме дърпат насам-натам и всички твърдят, че искат да ме закрилят.
Кристофър разбра колко силен беше гневът й и направи лек, ироничен поклон.
— Приемете моите извинения, мадам. Просто сметнах за необходимо да ви предупредя да се пазите от един мъж, чиито намерения са всичко друго, но не и почтени.
— А вашите намерения, сър? — отвърна подигравателно тя. — Ако отново попаднем в усамотението на онази конюшня, ще се въздържите ли? Но най-напред ще ми напомните задълженията ми към моето целомъдрие?
Той се приближи до нея с намерение да не я докосва, но погледът му я поглъщаше алчно.
— Казахте го много добре, мадам! — Гласът му беше пресипнал и топъл. — Моето най-голямо желание е да ви държа в ръцете си и да ви освободя от тази проклета девственост. Ако вашият съпруг не е в състояние да го стори, позволете тогава на мен да изпълня това милосърдно дело. Така ще е по-добре, отколкото да пилеете прелестите си за онзи надут пуяк Талбот. Той ще ви използва, докато му омръзнете, а после най-вероятно ще ви отстъпи на приятелите си, които ще си играят с вас, както им се прииска.
Ирайн вдигна глава и го погледна. Когато заговори, гласът й звучеше почти уплашено:
— А вие, Кристофър? Ако ви се отдам, ще опазите ли честта ми?
— Вашата чест? — извика той задъхано. — Любима моя Ирайн, та бих ли могъл да си позволя нещо друго? Във всеки мой съзнателен миг вие владеете мислите ми, карате ме да се чувствам зависим от вас, замайвате съзнанието ми, разкъсвате сетивата ми. Мъжът в мен започва да трепери само от вашето присъствие и тогава изпитвам мъчителен копнеж да ви взема в прегръдките си. Желанието да ви имам ме преследва, но не съм сигурен дали няма да ме намразите завинаги, ако река този път да задоволя страстта си — независимо доброволно или не. Не, много повече искам името ми да бъде изричано с любов от вашите устни, отколкото да бъде вплетено в стонове на омраза. Това е единственото, което ме възпира, Ирайн. Само това!
Тя го гледаше втренчено с полуотворена уста, а разбудените й чувства бушуваха лудо в гърдите й. В съзнанието й се беше запечатал жаркият спомен за онази нощ в изоставената конюшня, когато неговите целувки бяха стопили съпротивата й и тя — трепереща от възбуда — осъзна своята страст. Тези чувства забушуваха отново у нея и тя беше обзета от остър, спиращ дъха страх. Още един миг нерешителност и щеше да се окаже изправена пред опасността да съсипе собствената си чест, както и честта на съпруга си, на техния дом. Ирайн рязко се обърна и избяга от ужас, че той ще поиска отговор, а тя се боеше от онова, което би му казала.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Ирайн беше притиснала слепоочието си към хладната рамка на прозореца и с широко отворени очи гледаше през стъклото. Още преди нощта да се спусне, бяха придошли облаци, които скриваха зад нежния си воал лицето на мътната луна. Хилядите светлини на Лондон хвърляха кехлибарено сияние над тъмните силуети на къщите. Заваля лек дъждец и светлините в далечината отслабнаха, докато накрая само възлестите, оголени клони на дъбовете останаха да се виждат пред конюшнята. Извън очертанията на къщата не беше възможно да се различат никакви силуети, никакъв признак на живот. Ирайн отърка чело в гладката повърхност на дървото, като че ли с това можеше да намали объркването, което цареше у нея. Беше благодарна, че лорд Сакстън още не беше се върнал, тъй като не знаеше дали ще съумее да прикрие възбудата си.