Филип се обърна към жена си, за да спаси всички от неудобното положение:
— По-добре да вървим да закусим, скъпа, ако искаме да свършим нещо днес.
— Кристофър, бихте ли придружили Ирайн до масата? — помоли Ан с малко пресилена любезност, докато хващаше ръката на мъжа си и се отправяше към трапезарията.
— Разбира се, мадам! — Кристофър галантно предложи ръка на тъмнокосата красавица, но после веднага хвана ръката й и я пъхна под лакътя си, така че тя да не може да му откаже.
Тъй като не искаше да прави сцени, Ирайн се примири, но зад гърба на Ан го погледна злобно и изсъска:
— Невъзможен сте!
— Казал ли ви е някой тази сутрин — пошепна й той, като доближи глава до нейната — колко сте красива?
Тя повдигна изящното си носле и не отговори. Въпреки това не можа да устои напълно на приятните чувства, които думите му събудиха у нея.
Погледът на Кристофър я погали нежно, докато мълчанието й го накара да се замисли за известно време.
— Ан ми разказа, че братовчед ми е лудо влюбен във вас, но се страхува да се показвате заедно заради ужасния му вид. — Лицето му светеше от удоволствие, когато тя го погледна изненадано. — Затова се питах дали да не ви предложа услугите си като придружител.
Отговорът беше кратка иронична усмивка.
— Изглежда, отлично сте планирали всичко… с изключение на едно: нямам никакво намерение да отивам с вас където и да било.
— Но вие със сигурност се нуждаете от подходящ придружител — опита се да я убеди той.
— Много благодаря за предложението. Мисля обаче, че е по-добре да взема съдбата си в собствените си ръце, където ще е на сигурно място.
— Семейство Лейчестър имат уговорена визита тази сутрин и тъй като Стюарт го няма, позволих си да попитам дали не мога да ви поканя на разходка в града.
От изненада устата й остана отворена. Удивена от наглостта му, тя се взря в загорялото му лице. Таеше силно съмнение, че той иска да я въвлече в клопка, от която трябва да се спаси.
— Предпочитам да не приемам предложението ви, сър.
Той очевидно не се трогна:
— Мислех, че разходката ще ви достави удоволствие. Но щом предпочитате да останете с мен тук, аз съм сигурен, че ще намерим с какво да се занимаваме, докато нашите домакини отсъстват. — Той я погледна косо в очакване на реакцията.
В синьо-виолетовите й очи проблеснаха яростни искри, когато разбра, че все пак беше попаднала в клопката. Тя знаеше колко глупаво би било да остане сама с дивия янки в замъка. При завръщането на семейство Лейчестър сигурно щяха да възникнат основателни съмнения относно целомъдрието й. Братовчед или не, за нея нямаше да бъде лесно да избегне ухажванията му.
— Настойчивостта ви е учудваща, сър.
— Знам какво искам, това е всичко — отговори дружелюбно той.
— Аз съм омъжена — простена тя.
— Известно ми е!
На масата Кристофър й предложи стол, когато сядаше, след това заобиколи, за да заеме мястото насреща й. За Ирайн присъствието му беше точно толкова объркващо, колкото, ако срещу нея седеше съпругът й. Когато усети погледа на пламенните му очи, тя имаше чувството, че той иска да излапа нея, а не чудесните гозби.
Малко след закуската семейство Лейчестър се извиниха и излязоха. За Ирайн нямаше друг избор, освен да се остави Кристофър да я придружи до чакащата кола. Очевидно той беше вложил доста средства, за да се сдобие с такава разкошна карета. С галантен жест й помогна да се качи и я настани вътре.
— Тъй като вашата компания е от значение за мен, мадам, ще се опитам да се покажа откъм най-добрата си страна — каза той, докато се отпускаше до нея.
— Не го ли направите, мъжът ми ще научи за това, сър — предупреди го изрично тя. Той се усмихна под мустак.
— Ще се опитам да си спомня всичко, на което ме е учила майка ми, за доброто държание.
Ирайн недоверчиво завъртя очи:
— Денят обещава да е изключително напрегнат.
Докато тя се отпускаше назад, Кристофър й се усмихна.
— Позволете ми още сега да кажа, мадам, че считам удоволствието да съм с вас за голяма чест. Вие сте изключително хубава жена и за мен е радост да ви гледам. Стюарт явно не се скъпи за тоалетите ви.
Той естествено беше прав. В сравнение с други съпрузи Стюарт Сакстън беше изключително щедър. Това я накара още по-ясно да осъзнае, че в замяна той, законният й съпруг, още не беше получил никаква отплата от нея.
Ирайн приглади кремавата си пола от скъпа коприна и се почувства високопоставена дама. Смарагдовозеленият й корсаж от кадифе беше ушит като къса жилетка с дълги и тесни ръкави. Тя беше последвала съвета на Теси и носеше кадифена шапка, украсена с набрани копринени панделки. Един дълъг воал от кремава коприна приятно подчертаваше брадичката й и падаше по раменете й. В целия й начин на обличане се съчетаваха отличен инстинкт за модата и взискателен вкус. Това беше нещо, което липсваше и на двамата Талбот. От своя страна придружителят й допълваше впечатлението с елегантния си вид. Той я беше накарал да забрави напълно лошото мнение, което имаше преди за янките. В същото време обаче беше оправдал предположенията й, че те могат да бъдат изключително досадни същества.