— Виждаш ли какво направи? Заради твоята проклета тъпота пак загубихме. Проклето да си, момиче! Веднага да ми кажеш защо си пуснала в къщата ми този мошеник, иначе ще счупя камшика върху гърба ти.
Ирайн разтърка лакътя, за който я беше стиснал баща й. Тя гледаше празната закачалка до вратата и изпитваше високомерна гордост, че е успяла да прогони от къщата си поне този надут самохвалко. Чувстваше безкрайно облекчение, че Сайлъс беше сметнал за необходимо да си тръгне с него. И все пак й остана усещането, че е загубила нещо, което е зърнала съвсем за малко, но което я е стоплило и очаровало. Тя заговори, като старателно наблягаше върху всяка дума и се опитваше отново да обясни случката.
— Никога преди това не съм виждала Кристофър Сатън, татко, а когато ти или Фарел сте говорили за него, сте го описвали неточно. Ти ми беше казал, че Сайлъс Чамбърс е тръгнал към нас, и когато на вратата застана някакъв мъж, аз реших, че това е той. — Тя се обърна, сърдита на самата себе си. Беше се оказал дотам подъл, че я накара да вярва на заблуждението си и да го мисли за друг човек!
Гласът на Ейвъри прозвуча плачливо.
— Дъщеря ми придружава моя най-голям враг до спалнята на собствената ми къща и само Бог знае какво се е случило там! И при това иска да ме убеди, че е било заблуда! Просто заблуда!
Ирайн ядно тропна с крак.
— Всичко стана заради Фарел, татко! Беше толкова пиян, че се препъна и се строполи като в безсъзнание. Точно там, където сега стоиш! А мистър Чам… тоест мистър Сатън беше толкова любезен да го пренесе горе и да го сложи в леглото.
Ейвъри почти изкрещя и очите му заблестяха.
— И ти си позволила този мерзавец да докосне бедния, безпомощен Фарел с мръсните си ръце?
— Нищо не му е направил! — Ирайн движеше крака си напред-назад по протрития килим и прошепна, като че ли на себе си: — Аз бях тази, която го хокаше.
Тези думи ни най-малко не укротиха Ейвъри.
— Боже Господи! Ти говориш за него като за някакъв проклет светец! Не бил му направил нищо… — имитираше я той с писклив глас и сочеше към вратата. — Този дявол простря клетия Фарел на земята. Именно този, с когото ти се подвизаваш тук!
Ирайн пое дълбоко дъх, този упрек беше вече твърде много за нея.
— Да се подвизавам с него? Татко! Та ние само сложихме Фарел в леглото и когато тръгнах да слизам по стълбата, се препънах. Той ме хвана! Спаси ме от падане! Нищо друго не се е случило, татко.
— И това е било достатъчно. — Ейвъри вдигна високо ръце, след това ги скръсти на тила си и започна да се разхожда напред-назад из стаята. — И това е било достатъчно — повтори той, крещейки през рамо. — Мистър Чамбърс във всеки случай имаше достатъчно време, за да добие ясна представа за тебе, видя те в ръцете на друг мъж. И вероятно вече е преполовил пътя за Йорк.
Ирайн въздъхна дълбоко.
— Татко, Сайлъс Чамбърс никак не ми хареса. И той беше като всички останали — като всички, които отхвърлих.
Ейвъри тъжно поклати глава и изплака:
— Значи още един. А с всеки изминал ден те стават все по-малко. Без зестра е почти невъзможно да убедиш някого, че си подходяща за негова съпруга. — Ядът му отново пламна. — А на всичко отгоре и твоите фантазии, твоите високомерни изисквания към брака! Искаш да уважаваш и да обичаш човека, за когото ще се омъжиш! Само да си посмяла да кажеш подобно нещо! Това е единствено предлог за измъкване, защото ти не искаш да вземеш никого. Аз ти доведох най-добрите, а ти всичките ги отхвърли.
— Най-добрите? — присмя се Ирайн. — Казваш, че си ми довел най-добрите? Доведе един задъхващ се, дебел лакомник, един заекващ, полусляп старец и един хилав скръндза с космати брадавици по бузите. И твърдиш, че това били най-добрите!
Ейвъри спря и я погледна обидено, изпълнен с възмущение и упрек:
— Всички бяха ергени с добро име, от добри семейства, с голямо състояние и пълни кесии.
— Татко! — Гласът на Ирайн прозвуча умолително. — Татко, доведи ми един млад, красив господин с пълна кесия и аз вечно ще те обичам и ще се грижа за теб до края на живота ти.
Ако в близост до нея имаше кресло, тя би се тръшнала на него, изпълнена с най-дълбоко разочарование. Но тъй като нямаше, тя само хвърли към баща си уморен поглед.
— А сега ме чуй добре, моето момиче. Ще ти налея малко ум в празната глава. — Той вдигна ръка и размаха пръст, за да подчертае още по-ясно важността на думите си. — Един мъж трябва да има нещо повече от красиво лице и широки рамене. Погледни например твоя безценен мистър Сатън.
При това име Ирайн потръпна. Тя прехапа устни, за да възпре гневните думи. Този страхливец! Колко хладнокръвно я беше водил за носа!