— Ще намерите ли за неуместен въпроса, къде всъщност отиваме? — В думите й иронията се долавяше много ясно.
— Където пожелае дамата. Като за начало може би няма да е лошо да посетим парка на Уайтхол.
— Всъщност за него сега не е най-подходящото време — отбеляза тя.
Кристофър я погледна изненадано.
— Вие вече сте били там?
— Майка ми ме е водила няколко пъти.
Той направи нов опит:
— Можем да пием чай в Ротондата.
— Питам се дали се е променила много.
— Значи и там сте били — установи малко разочарован той.
— Но моля ви, Кристофър, та аз съм живяла в Лондон. Едва ли има някоя забележителност, която да не познавам.
Той помисли малко. Изведнъж хитра усмивка плъзна по лицето му.
— Има едно нещо в Лондон, което със сигурност не знаете.
Ирайн го гледаше учудено, докато той отвори малката вратичка за кочияша и поговори с него. После се облегна с доволно изражение назад.
— Ще пристигнем само за няколко минути. Така че отпуснете се, милейди, и се наслаждавайте на пътуването.
Не й беше ни как лесно да последва съвета му, защото твърде бързо забеляза, че е точно толкова трудно да изгони Кристофър от съзнанието си, колкото и своя съпруг. Не се чувстваше свободно нито с единия, нито с другия, въпреки че разликата между двамата беше като между деня и нощта.
— Доколко всъщност познавате Стюарт? — попита тя, убедена, че е по-добре да говорят, отколкото да мълчат. Въпреки че беше обещал да се държи възпитано, той не пропусна възможността да я огледа най-обстойно.
— Предполагам, точно толкова, колкото и другите — отговори непринудено той. — Но никой не го познава истински.
— Знаете ли, че Тими Сиърс е мъртъв?
Той кимна кратко:
— Чух за това.
— Имам чувството, че Стюарт… хм… е някак засегнат от смъртта му.
Кристофър забави отговора си.
— Може би Стюарт смята, че някой може да свърже смъртта на негодника с него. Много от арендаторите на мъжа ви се съмняват, че именно Тими Сиърс е подпалил Сакстън Хол. Може би от гняв, че често е бил прогонван от земите му. Естествено нищо не можеше да се докаже, но този човек постоянно вършеше злини. Стюарт понесе големи загуби от пожара.
— Наистина ли вярвате, че Тими е подпалил замъка?
Той повдигна рамене в двоумение и отговори, след като помисли:
— Чувал съм и много други истории. Една от тях, на която може да се вярва точно толкова, колкото и на другите, е, че лорд Сакстън, без да иска, е влязъл в лагера на бандитите и е познал някои от тях. Баронът е получил съобщението, но преди да се намеси, новото крило, в което лордът бил преместил покоите си, вече изгоряло. — Кристофър погледна през прозореца и добави: — Стюарт често се оплакваше от течението, което ставаше в старата къща. Страхувам се, че сега ще трябва да се примири със студа.
В краткия миг на мълчание Ирайн почувства, че го обзема горчива тъга. Единствената причина за това тя откриваше във факта, че той изпитва съчувствие към братовчед си. За мъж с характера на Кристофър такова настроение беше учудващо. Тя каза:
— Но Стюарт знае кой е виновен за пожара, той сигурно може да изправи тези хора пред съда и да ги накаже.
Отговорът отново последва след дълга пауза.
— Лорд Сакстън вече не е същият мъж, който беше. Днес мисли по друг начин. Той е преживял убийството на баща си. И до днес си спомня как се е крил при майка си и е потискал плача си от страх да не го открият бандитите и да го убият. Пожарът в къщата му е припомнил всичко това. Ако човек иска, може да свърже редица събития, които на пръв поглед нямат нищо общо, като започне от смъртта на стария лорд и изгонването на семейството от къщата, та до палежа и ограбването, на което беше подложен Къмбърленд. Вероятно Стюарт смята, че това е дело на един и същ човек и сега търси начин за едно цялостно отмъщение, което ще засегне и главатарите, и онези, които дърпат конците на тази игра.
Отговорът му накара Ирайн да се замисли дълбоко. Питаше се каква роля играе самата тя във всичко това. Може би съпругът й беше изпълнен единствено с жажда за мъст? Или искаше да продължава да плете мрежата на своето отмъщение? Можеше ли гневът му един ден да се насочи към нея, ако тя твърде дълго остане нерешителна?