— Знаете ли защо беше убит баща му? — попита спокойно тя.
Спътникът й не забеляза дълбоката й въздишка.
— Трудно е да се каже, Ирайн. Когато той се опита да се споразумее по мирен начин с шотландците относно границата, срещу него бяха повдигнати сериозни обвинения. Някои от лордовете в съда дори стигнаха дотам да поставят под съмнение лоялността му, тъй като съпругата му беше дъщеря на потомствен шотландски граф. По същото време една банда разбойници тероризираше северните области чрез многобройни обири и убийства. Почти всички обвиняваха шотландците, докато бащата на Стюарт твърдеше, че това са местни жители. Тъкмо се канеше да го докаже, но беше убит, преди да постигне целта си. Разбира се, и за неговото убийство бяха обвинени шотландците.
— Ако всичко това е вярно, тогава не разбирам защо Стюарт се е върнал в Сакстън Хол.
— Защо един мъж се връща в дома на дедите си? За да възвърне честта на името. За да поеме отново законните права на лорд в своите земи. За да отмъсти за убийството на баща си и за унищожаването на семейството и да накара да проговорят онези, които са виновни за това.
— След всичко, което ми разказахте сега, ми се струва, че знаете много неща за мъжа ми — отбеляза Ирайн.
Кристофър се усмихна измъчено.
— Колкото и да ми е неприятно да го призная, мадам, но аз съм роднина на този човек и знам доста семейни тайни.
— А какво стана с майка му? Тя къде е?
— След смъртта на мъжа си Мери Сакстън напусна заедно с останалите членове на семейството северните области. Дълги години живя като вдовица и накрая се омъжи за един стар семеен приятел. Тя със сигурност ще посети Сакстън Хол, след като синът й дооправи къщата. Преди това не иска да му се натрапва.
— Вероятно много я натъжава всичко, което се е случило със сина й.
— Тя е прекрасна дама. Мисля, че ще ви хареса.
— А дали тя ще хареса мен? Та аз съм жена, купена от сина й на търг?
— Мога да ви уверя, мадам, че притесненията ви са неоснователни. Тя беше много отчаяна, защото смяташе, че Стюарт никога няма да се ожени. А тъй като синът й във ваше лице е направил превъзходен избор, за нея не остава нищо друго, освен да ви приеме в сърцето си. — Той се усмихна широко. — А ако не го стори, надявам се, че ще принуди Стюарт да се откаже от вас, за да мога да ви получа аз. Вероятно ще ви бъде по-лесно да ме възприемете, след като сте била омъжена за такъв негодник.
— Стюарт не е негодник! — отвърна невъздържано Ирайн. — И не ми харесва, че всеки го нарича по този начин.
— Лесно се впускате да го защитавате. — Той я погледна отблизо, преди да й се подиграе: — Мога само да се надявам, че няма да се влюбите в него.
— След всичко, което чух, смятам че той се нуждае от човек, който да го обича. А кой е по-подходящ за това от собствената му съпруга?
— Вие ме правите нещастен, Ирайн. — Устните му се разтегнаха в подигравателна усмивка. — Не ми давате никакъв шанс да запазя поне искрица надежда.
— Нямате никакъв шанс — отвърна закачливо тя. — Аз съм омъжена жена!
Той се изсмя късо.
— Изглежда, ви доставя голямо удоволствие да ми го напомняте непрекъснато.
— Ако не бяхте толкова зает със събирането на прословутите си дългове, може би щяхте да имате… — Изплашена от това, което за малко щеше да каже, тя млъкна. Гордостта й не позволяваше той да разбере разочарованието й и причините за него.
Кристофър я изгледа внимателно и забеляза внезапното й объркване.
— Мадам, може би щях да имам какво…?
Ирайн мълчеше упорито. Нямаше намерение да го укорява. Въпреки това нейно твърдо убеждение беше, че ако той наистина я желаеше, щеше да направи нещо по време на търга, вместо безучастно да чака резултата.
— Пари да ви купя? — продължи да настоява той.
— Не ставайте смешен! — Тя вирна тесния си нос и му показа профила си.
— Толкова бързо ли забравихте, милейди? Баща ви ми забрани да участвам в търга. — Погледът му не изпускаше нито за миг лицето й. — Нещо друго ли очаквахте от мен?
— Да, наистина, какво ли друго можехте да направите? — Сарказмът й беше повече от ясен. — Вие притиснахте баща ми, докато той се видя принуден да се огледа за още по-голяма сума. — Тя направи бързо движение с ръка. — И когато брояха монетите, вие бяхте първият, който дойде, за да ги прибере.
— Мадам, а възможно ли е да ми се сърдите за това, че не ви откъснах от баща ви и не ви отмъкнах в някое отдалечено място? — Гласът му звучеше учудено.
Страните на Ирайн се зачервиха от възмущение:
— Това е вярно. Сърдя се, но не поради изложените от вас причини.