— Точно така, милейди — отговори Кристофър. — Този тук е най-големият от петте ми кораба.
— Бихте ли желали да го разгледате? — предложи капитанът.
Тя почувства гордостта на мъжа от кораба и се засмя в знак на съгласие:
— Надявах се на това.
Капитан Даниълс крачеше редом с двойката, когато се запътиха към задната палуба. Ирайн от пръв поглед разбра, че корабът е отлично поддържан и снабден с всичко необходимо. Кристофър запази мълчание, когато слизаха на долната палуба, за да предостави на капитана правото да ги разведе. Едва една трета от екипажа се намираше на кораба. Някои зяпаха съвсем открито, докато други хвърляха само бегли погледи, когато минаваше дамата. Но всички се спираха, за да се насладят на красотата й.
Когато приключиха с разглеждането на долната палуба, капитанът заведе Кристофър и Ирайн в каютата си и им предложи по чашка шери. С леко кимване на главата той посочи двете койки до стените на каютата и отбеляза:
— Условията може и да ви изглеждат малко спартански, мадам, но именно тук мистър Сатън и аз сме прекарвали много часове в открито море.
— Какви са плановете ви за близкото бъдеще? — попита тя, като се надяваше те да не схванат същинската цел на въпроса й, а именно, дали Кристофър щеше скоро да напусне Англия или не.
— Докато сме тук, аз съм изцяло на разположение на мистър Сатън. Той решава кога да потеглим.
Ирайн беше удивена от този отговор. Представата, че цял кораб с екипажа му зависеха от настроенията на един-единствен мъж, й се стори доста странна. Можеше само да се пита колко ли богат трябваше да е този мъж, за да си позволи такъв лукс.
Тримата обядваха заедно на борда. Капитанът знаеше много интересни истории и умееше да добавя свои подробности, но без да се отдалечава от действителната случка. Пиперливият му хумор много забавляваше Ирайн. Въпреки първоначалната си скептичност тя трябваше да признае, че отдавна не беше прекарвала така добре.
Остатъкът от следобеда премина сравнително спокойно. Паркът беше подходящ по-скоро за лятна разходка, въпреки че и спокойствието на един зимен ден имаше своя чар. Ирайн позволи на придружителя си да я разведе из бароковите павилиони. Кристофър удържа на обещанието си, държеше се като кавалер от старата школа и се отнасяше с нея изключително внимателно. Създаде й усещането, че е единствената жена в света за него. В „Омагьосания дворец“ на Ротондата им сервираха чая в едно от наредените в полукръг сепарета. Нежните звуци на оркестъра бяха приятен фон за разговор.
Като цяло това беше един прекрасен ден и Ирайн със съжаление установи, че той вече е към края си. Знаеше, че на следващата сутрин ще замине с мъжа си обратно за Сакстън Хол. Тя се натъжи, когато наетата карета напусна имението на семейство Лейчестър и отнесе придружителя й. На портата Кристофър беше стиснал кратко ръката й и леко я беше целунал по бузата като братовчед, преди да потегли. Само едно кратко, нежно докосване, което обаче дълго остана в мислите й.
Мъглата тежко се стелеше над земята, когато каретата на семейство Сакстън напусна имението Лейчестър и се запъти на север. Утринният въздух беше хладен и свеж. Слънцето, което беше започнало да пръска първите си лъчи, бе почти напълно обвито в заруменелите облаци, които плътно покриваха хоризонта. Колата трополеше край редица ферми по северния бряг на Темза. Каменни мостове ги превеждаха през реки и тресавища, над които още висяха плътни кълбета мъгла. С напредването на деня небето все повече изсветляваше до бледосиво, а въздухът ставаше по-свеж. Теси беше послушала молбата на господарката си и се беше настанила в уютната вътрешност на каретата. Ирайн разбираше, че присъствието на лорд Сакстън плаши момичето, но двамата едри мъже, които седяха на капрата, не можеха да я стоплят колкото тапицираното купе. Младото момиче избягваше да гледа към господаря си. Беше доволна да седи в ъгъла и да подремва, както правеше и господарката й.
По обед спряха в една странноприемница. Въпреки че в салона имаше доста хора, когато лорд Сакстън поведе съпругата си към масата, настъпи мъртва тишина. Както ставаше обикновено, и тук външният му вид допринесе за това, да бъдат обслужени незабавно. Всеки се страхуваше да не си навлече гнева на лорд Сакстън. По време на яденето той, както винаги, не хапна нищо. Чак след като я беше изпратил отново до колата, той се извини и изчезна за кратко време.
Едва бяха тръгнали, когато чуха вик в далечината и прозорчето зад капрата се отвори.
— Отзад се приближава кола, сър — извика Бънди. — Доста голяма, с малка група ездачи отстрани.