Без да се замисля много, лорд Сакстън даде нарежданията си:
— Наблюдавай ги и при следващата възможност ги пропусни да минат.
— Разбрано, милорд. — Бънди затвори прозорчето.
От мястото си на задната седалка Ирайн не можеше да види нищо, но ударите на тежки копита се долавяха все по-ясно. Тяхната кола започна да забавя ход, като същевременно се залюшка и заподскача по-силно, когато Танър се опитваше да я докара до най-външния край на пътя. Изплющя камшик и дрънченето на юзди и поводи се усили. Конете, които Ирайн видя най-напред, бяха подбрани грижливо и образуваха превъзходен впряг. Следваше ги голяма черна карета с плътно спуснати плюшени завеси. До кочияша на капрата седеше един мъж за охрана, а отзад — двама лакеи. Следваха ги осем ездачи, които бяха толкова добре въоръжени, че можеха да бъдат и войници на краля. Изпреварващият ги екипаж явно беше притежание на някой много богат човек — това беше очевидно. На вратата обаче, там, където трябваше да се намира гербът, имаше само едно прясно петно от боя.
За Ирайн беше непонятно защо един толкова знатен благородник ще предпочете да изтрие герба си по време на пътуването. Със сигурност намерението в този случай не беше да се заблудят крадците, защото богатството си личеше недвусмислено.
Лорд Сакстън проследи каретата с поглед, без да каже нищо. Единствената му реакция беше да погледне часовника си, след като екипажът ги беше подминал. След това се отпусна назад на седалката си и скръсти ръце, като че спеше. Блясъкът зад маската обаче й подсказа, че той я наблюдава внимателно
Привечер спряха пред една гостилница. Всички разговаряха възбудено за тайнствения екипаж, който беше профучал с голяма скорост, без да спре. Някои от гостите, които не бяха забелязали маскирания мъж в сепарето, се хвалеха, че са чували за някакъв белязан и обезобразен лорд от северните области. Носел шлем и много държал да не бъде разпознат. Бяха готови да се обзаложат, че именно той е седял зад спуснатите завеси. Но когато в крайна сметка погледите им попаднаха върху будещото страх лице на лорд Сакстън, те широко разтвориха усти и пребледнели, започнаха да заекват. Със същата изненада те заговориха полугласно за красотата на придружаващата го дама. Ирайн остана с впечатление, че съпругът й се забавлява от тези реакции и дори ги провокира. Но от друга страна той не остави никакво съмнение, че жената принадлежи само нему. Никой не биваше и за миг да си помисля да прекрачва границата, както беше сторил онзи глупав сладострастник по време на пътуването им на юг. Голямата, облечена в кожена ръкавица ръка, която леко, но собственически беше отпусната на кръста й, усили натиска си.
Изглежда, черната карета беше поела по същия път на север. През целия следващ ден те чуваха за нея. Първите пухкави, бели снежинки, които падаха по пътя, позволяваха да се види, че каретата се движи преди тях. Но колкото по на север отиваха, толкова по-дълбоки ставаха следите. Замръзналата бяла покривка правеше пътуването все по-трудно и едва на следващата вечер те успяха да оставят Маубъри зад себе си. Дори Ирайн почувства облекчение, когато видяха внушителната сива постройка на Сакстън Хол. Успокоена, тя яде много малко на вечеря. Сигурността на собственото й легло й подейства като балсам, така че бързо заспа. В полусън тя отново видя пред очите си последните дни, изпълнени с преживявания. Образът на усмихнатия Кристофър изчезна, за да отстъпи място на голата втренчена маска на лорд Сакстън. Черното кожено лице остана пред нея, докато тя потъна в неспокоен сън, който измести всички приятни помисли.
Не беше изминала и седмица от тяхното завръщане, а не минаваше вечер, в която да не разказват за някакъв нощен ездач, който яздел по хълмовете. Вратите на колибите, чиито обитатели доскоро спяха спокойно, сега вечер се залостваха здраво.
Хагарт беше един от онези, които дотичаха запъхтени при шерифа, за да му докладват за съществото, което ги е преследвало през нощта. Той обясни, че е готов да се бие с призрака, ако му дадат оръжие. С това си спечели симпатиите на шерифа и скоро стана негов човек. Оттук нататък Алън Паркър не можеше да стори и крачка, без да се препъне в Хагарт. След като изгуби Тими, Хагарт си търсеше нов съдружник, когото смяташе, че е намерил в лицето на Алън.
Кристофър Сатън беше отново в Маубъри и мълвата за неговото завръщане достигна и до Сакстън Хол. Лордът не показваше склонност да разговаря за този янки, докато младите момичета от прислугата умираха да клюкарстват за всичко, което се чуваше за него, дори когато господарката беше наблизо. Моли разказвала за една жена, с която го била видяла преди няколко седмици в гостилницата, но категорично отказвала да съобщи името й. Последствията бяха, че започна да се споменава името на Клаудия, тъй като тя била забелязана един-два пъти в неговата компания. Докато тези истории достигнеха до ушите на Ирайн, те се доукрасяваха с всевъзможни измишльотини. Мълвата причиняваше болка в сърцето й, чувство на разочарование, което не можеше да бъде компенсирано дори от съзнанието, че всъщност мрази този мъж.