В петък следобед след тяхното завръщане лорд Сакстън помоли Ирайн да облече за вечеря същата рокля, с която беше след сватбата. Ирайн знаеше, че съпругът й предпочита тази дреха, защото деколтето беше много дълбоко. Както тогава, той я очакваше в подножието на стълбата и я наблюдаваше с напрегнато внимание, положил едната си ръка на гърба, докато тя слизаше.
— Мадам — изграчи той с дрезгавия си глас, — вие сте рядък брилянт, роза сред тръни и с всеки Божи ден ставате все по-красива.
Ирайн застана пред него и видя как погледът му се спусна надолу по снагата й. Дали и сега оглеждаше гърдите й, както вечерта след тяхната сватба, когато беше застанал зад стола й?
— Веднъж ви казах, че вашата красота не се нуждае от накити. Макар че още съм на това мнение, смятам, че едно дребно украшенийце не би навредило.
При тези думи ръката, която беше държал досега зад гърба си, се протегна напред и пред очите на Ирайн се залюля едно гъсто обсипано със скъпоценни камъни колие.
— Ще ме направите щастлив, ако го носите, мила.
Той я погледна, изпълнен с очакване, като държеше прекрасния накит в ръката си, докато Ирайн схвана, че той очакваше нейното разрешение да й го сложи. Тя кимна колебливо, тъй като не знаеше колко време би издържала допира на ръката му по голата си кожа.
Лордът хвана украсеното със смарагди и диаманти колие с две ръце и го постави на шията й. Тя сведе глава и зачака с лудо биещо сърце, докато той се опитваше да го закопчае.
— Ще се справите ли с тези ръкавици? — попита тихо тя.
— Почакайте за миг — помоли той с пресипнал глас, след което свали зад гърба й първо едната, после другата ръкавица. Ирайн затаи дъх, докато не усети допира на голите му пръсти върху гърба си. В този миг от облекчение тя едва не се облегна на него, защото те бяха топли, от плът и кръв и изпълнени с мъжка сила.
От него се носеше силен дъх на мъж, който разбуди смътни спомени в дълбините на душата й, възбуждащи я приятно по някакъв странен начин. Отчаяно затърси обяснение за тези чувства, но единственото, което успя да си припомни сравнително ясно, беше мигът, когато се беше събудила след падането от Сократ в леглото на лорд Сакстън.
Двата края на колието бяха закопчани с едва доловимо щракване, но за своя изненада Ирайн почувства отново пръстите му по гърба си, където той нежно галеше меката й кожа. Тя бавно вдигна глава, за да погледне маскираното му лице. Питащият й поглед попадна върху очите зад тесните отвори.
— При мисълта, че ви докосвам, ръцете ми се разтрепериха — прошепна той накъсано. — Но вероятно съм станал жертва на заблудата си.
Фино очертаните й вежди се повдигнаха в мълчалив въпрос.
— Не знам дали сега бих устоял на копнежа си. След като ви докоснах, желанието ми само се усили. — Той изчака за миг, после въздъхна шумно, като че вътре в него се водеше някаква борба. След това продължи, като подбираше внимателно думите си: — Глупост ли беше от моя страна да ви взема за жена, Ирайн? Вие сигурно ще продължите и занапред да се отвращавате от мен, а един ден може би ще намерите някой друг, комуто ще отдадете предпочитанията си. Вероятно моето поведение е било неискрено. Може би единствено поради силната си ревност не можех да понеса да ви видя в прегръдките на друг.
— Аз дадох доброволно съгласието си за този брак, милорд, и смятам да изпълня докрай брачната си клетва. Вие сте моят съпруг и бих ви помолила единствено да ми дадете още малко време, за да посвикна с вас. Знаете, че между нас съществува преграда. За мен страховете ми са точно такава пречка, каквато са за вас вашите белези. Във всеки случай тези две бариери, които засега все още ни разделят, вероятно ще изчезнат. Ако можете само да поизчакате, докато преодолея себе си! Сърцето и съзнанието ми не желаят нищо повече от това, да бъда добра съпруга за вас… във всякакъв смисъл.
Ръката му се отлепи от гърба й и застина, сякаш той се бореше със себе си да не я погали по бузата. Но след известно време отново постави ръка на рамото й. Тя усети как зад гърба й той нахлузи ръкавиците си. Поддавайки се на някакъв внезапен импулс, тя положи своята ръка върху гърдите му. Почувства здравите му мускули под снежнобялата риза.